Шлифовашият диаманти

THE DIAMOND CUTTER

The Buddha on Managing Your

Business and Your Life

Geshe Michael Roach

Copyright © 2000 by Geshe Michael Roach

ШЛИФОВАЩИЯТ ДИАМАНТИ

Буда за управлението на вашия бизнес

и на вашия личен живот

Геше Майкъл Роуч

Първо издание

© Превод Людмила Левкова

Редактор Румяна Маринова

© Издателска къща „Жануа '98"

София, пл. „Славейков" 11

тел: + 359 (2) 987 87 30

www.janua-98.com

Всички права са запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма без писменото разрешение на притежателите на авторските права.

Предговор

БУДА И БИЗНЕСЪТ

Седемнайсет години – от 1981 до 1998, имах честта да работя с Офeр и Ая Азриелант – собственици на „Андин Интернешънъл Даймънд Корпорейшън", представляващи ядрото на екипа, изградил една от най-крупните диамантни и ювелирни компании в света. Началото на този бизнес бе поставено със заем от 50 000 долара и едва трима-четирима сътрудници, между които и моя милост. До момента, когато го напуснах, за да се посветя изцяло на образователния институт, който бях основал в Ню Йорк, годишният оборот от продажбите ни превишаваше 100 милиона щатски долара годишно, а броят на служителите, работещи в наши филиали по целия свят, надхвърляше петстотин.

Докато се изявявах в диамантния бизнес, ми се налагаше да водя двойнствен живот. Седем години преди да се включа в този занаят, завърших с отличие Принстънския университет, след като вече бях получил президентския медал за стипендианти, който ми бе връчен в Белия дом лично от президента на САЩ, както и призовата стипендия „Макконъл от Принстънския институт за международни отношения „Удроу Уилсън.

Пари, отпуснати от същия институт, ми позволиха да замина за Азия, където щях да премина обучение при тибетски лами в седалището на Негово Светейшество Далай Лама. Така започна моето изучаване на древната мъдрост на Тибет. Връхната си точка то стигна през 1995 година, когато станах първият американец, завършил двайсетгодишен строг курс на обучение, и след редица тежки изпити се сдобих с класическата степен геше, или магистър по будистка наука. След дипломирането си в Принстънския университет живях в будистки манастири както в Америка, така и в Азия, а през 1983 година след даден обет станах будистки монах.

След като получих добра основа в обучението си, моят главен учител – Кхен Ринпоче, или драгоценният наставник, ме подтикна да навляза в света на бизнеса. Заяви ми, че без съмнение манастирът представлява съвършеното място за усвояване на великите идеи на будистката мъдрост, но един оживен американски офис би бил образцовата лаборатория за проверка на тези идеали в реалния живот.

Известно време се съпротивлявах, обладан от нерешителност и неохота да се разделя с покоя на нашия малък манастир, искрено обезпокоен от образа на американския бизнесмен, който бях изградил в съзнанието си – алчен, безскрупулен, безчовечен. Един ден обаче, след като изслушах невероятно вдъхновяваща беседа на моя учител с група студенти, аз го уведомих, че ще последвам указанията му и ще си потърся работа в света на бизнеса.

Няколко години по-рано по време на всекидневните медитации в манастира ме споходи своеобразно видение и от този момент бях наясно с какъв бизнес бих избрал да се занимавам – той неизбежно щеше да бъде свързан с диамантите. Нямах никакви познания за тези скъпоценни камъни и честно казано, не проявявах и най-малък интерес към каквито и да било бижута, а и никой от семейството ми не бе свързан с този занаят. И така, с трогателна наивност и убеденост, че правя необходимото, започнах да обикалям ювелирните магазини с въпроса, дали някой би желал да ме приеме за чирак.

Да се опитваш по подобен начин да навлезеш в диамантния бизнес, донякъде наподобява опит да се запишеш за член на мафията – търговията с необработени диаманти се държи от дълбоко засекретено и затворено общество, по традиция ограничено в рамките на едно семейство. По онова време белгийците контролираха по-големите елмази – от карат нагоре, израелците шлифоваха повечето от по-малките камъни, а евреите хасиди от Диамантния район на 47-а улица в Ню Йорк държаха преобладаващата част от търговията на едро в Америка.

Имайте предвид, че целият инвентар и на най-големите диамантни къщи може да се събере в няколко малки контейнера, подобни на обикновени кутии за обувки. Освен това няма начин да се открие кражба на диаманти за милиони долари – просто слагате една-две шепи в джоба си и невъзмутимо си излизате през вратата. Досега не е измислен уред като металния детектор например, който би могъл да установи наличност на тези скъпоценни камъни. Затова повечето фирми наемат единствено синове, племенници или братовчеди и никога не биха допуснали някакъв си там смешник, комуто е хрумнало да си играе с диаманти.

Доколкото си спомням, посетих петнайсетина различни магазина, като навсякъде се предлагах за най-ниската длъжност, но отвсякъде бях изхвърлен без каквито и да било обяснения. Възрастен часовникар в съседно градче ме посъветва да се опитам да изкарам някакви курсове по класифициране на диаманти в Американския институт по гемология* (АИГ) в Ню Йорк. Ако съм се сдобиел с диплома, съм имал повече шансове да си намеря работа, а и било възможно по време на занятията да се запозная с човек, който да ми съдейства за това. Именно в института срещнах г-н Офер Азриелант. Той също караше курс за оценяване и класифициране на висококачествени диаманти, известни като производствени или сертифицирани камъни. Разпознаването на един изключително ценен сертифициран диамант и разграничаването му от фалшивия или подправен камък изисква умение да се регистрират и най-микроскопичните дупчици или други несъвършенства с размера на връхче на игла, без да се бъркат с десетките прашинки, които кръжат наоколо и натрапчиво полепват по повърхността на диаманта или върху лещите на самия микроскоп. Тъй че и двамата бяхме там, за да се научим как да не останем голтаци.

Веднага бях впечатлен от въпросите, които Офер задаваше на преподавателя ни, от начина, по който обмисляше и подлагаше на съмнение всяка от представяните концепции. Взех твърдо решение да потърся помощта му, за да си намеря работа или дори да му предложа да ме наеме лично. Затова побързах да му се представя. Няколко седмици по-късно, в деня, когато взех заключителните си изпити по оценяване и класифициране на диаманти в нюйоркските лаборатории на АИГ, си намерих повод да се появя в кабинета му и да го помоля за работа.

За мой невероятен късмет Офер точно сега отваряше собствен офис в Америка – филиал на неголямата фирма, която вече бе учредил в родината си Израел. И така, появявам се в неговата кантора и разпалено започвам да го увещавам да ме обучи на диамантния бизнес: „Ще върша всичко, което ти е нужно. Ще разтребвам офиса, ще мия прозорците, каквото ми наредиш."

А той възкликна в отговор: „Де да имах толкова пари, че да те наема! Но ето какво. Ще говоря със собственика на тази кантора. Името му е Алекс Розентал. И ще видим дали двамата с него ще можем да си поделим разходите по заплатата ти. Хем така ще изпълняваш поръчки и на двама ни."

Ето как започнах като момче за всичко за седем долара на час. Един възпитаник на Принстън, който се влачи пеша през летния нюйоркски зной и през зимните снежни виелици до Диамантния район, разположен доста далеч от центъра на града, мъкнейки невзрачни брезентни чанти, натъпкани със злато и диаманти, които трябваше да бъдат сортирани и поставени в пръстени. Офер, неговата съпруга Ая и един не особено словоохотлив блестящ бижутер от Йемен на име Алекс Гал се настаняваха около единственото взето под наем бюро заедно с мен и се заемаха да сортират диамантите, да описват новите камъни и да звънят по телефона в търсене на евентуални купувачи.

Заплатата ми не беше завидна и често закъсняваше, докато Офер се опитваше да убеди своите лондонски приятели да му отпуснат нови заеми, но все пак не след дълго успях да заделя достатъчно средства, за да купя своя първи делови костюм, който носех всеки божи ден месеци наред. Често се заседявахме след полунощ и тогава ми се налагаше да поемам дълго пътешествие обратно до моята стаичка – скромна килия, в малък манастир в Азиатската будистка общност в Хауел, щата Ню Джърси. След няколко часа трябваше отново да съм накрак и да гоня автобуса за Манхатън.

След като бизнесът ни се поразрасна, се преместихме по-близко до същинския Диамантен район и предприехме дръзката стъпка да наемем единствен майстор бижутер, който седеше самичък в просторното помещение, представляващо нашата „фабрика", и правеше първите ни диамантни пръстени. Скоро вече ми се доверяваха дотам, че можех да осъществя своето желание – да седна пред купчина елмази и да ги сортирам по клас. Офер и Ая ме попитаха дали бих се наел да оглавя наскоро сформирания отдел за покупка на диаманти, който по онова време се състоеше от мен и от още един човек. Бях въодушевен от предоставената възможност и с ентусиазъм се хвърлих в осъществяването на този проект.

Едно от правилата, на които бях обучен от моя тибетски лама във връзка с предстоящата ми работа в бизнес офис, бе да не споменавам, че съм будист. Трябваше да оставя косите си с нормална дължина, а не да се бръсна и да ходя с гола глава, и да се обличам в обикновени дрехи. Каквито и будистки принципи да използвах в работата си, трябваше да ги прилагам безмълвно, без гръмко огласяване и фанфари. Вътрешно трябваше да съм будистки мъдрец, а външно – нормален американски бизнесмен.

И така, аз се заех да ръководя отдела според будистките принципи, без някой да знае това. Още в началото на играта постигнах споразумение със семейство Азриелант. Аз отговарях за всички страни от управлението на диамантния отдел и за реализирането на прилична печалба от камъните. В замяна разполагах с пълната власт да назначавам и да уволнявам своите подчинени, да определям техните възнаграждения и повишения, работното време и разпределението на отговорностите. От мен се изискваше единствено да доставям продукта навреме и с добра печалба.

Книгата е разказ за това, как въз основа на подбрани принципи от древната мъдрост на будисткото учение успях да изградя диамантния отдел в „Андин Интернешънъл", превръщайки го от нула в световно предприятие с годишен оборот от милиони долари. Не го постигнах сам, нито се ръководех единствено от собствените си възгледи, но мога да заявя, че докато заемах поста вицепрезидент, повечето решения и предприети действия в нашия отдел се обуславяха от три основни принципа, изложени в тази книга.

Какво накратко представляват тези принципи?

Първият от тях се състои в това, че бизнесът трябва да е успешен – той трябва да носи пари. В Америка и в редица други западни страни преобладава убеждението, че да преследваш успеха и да забогатяваш, е непристойно за хора, които се опитват да водят духовен живот. Според будистката мъдрост обаче парите сами по себе си не са зло. Всъщност човек, който разполага със значителни ресурси, има възможност да прави много повече добро от онзи, който е лишен от тях. Въпросът по-скоро се състои в това, как печелим своите пари, даваме ли си сметка какъв е техният източник, как да направим така, че да продължат да идват и успяваме ли да съхраним нравственото си отношение към тях.

Значи въпросът опира до това, да печелим пари по чист и почтен начин, да си даваме ясна сметка какъв е техният източник, да можем да го запазим и да поддържаме здрави възгледи по отношение на тях, стига, разбира се, да ги притежаваме. Докато следваме тези правила, печеленето на пари е напълно съвместимо с духовния начин на живот, дори нещо повече – те стават част от този духовен път.

Вторият принцип гласи да се наслаждаваме на парите. Т.е. да се научим как да поддържаме ума и тялото си в добро здраве, докато печелим парите си. Дейността по създаване на богатство не трябва да ни изчерпва физически и психически до степен, в която ще ни е непосилно да се радваме на спечеленото. Делови човек, който съсипва здравето си, докато осъществява своя бизнес, опорочава самата цел на бизнеса.

Третият принцип се състои в това, че когато решим да приключим своя бизнес, да можем да погледнем назад и честно да си кажем, че годините, които сме му посветили, не са били лишени от смисъл. Всяко делово начинание, с което се заемаме, рано или късно приключва, както всъщност се случва и с живота ни. Затова в най-важната част на този бизнес, в самия му край, когато погледнем назад към всичко, което сме постигнали, е необходимо да видим, че сме действали и сме управлявали своя бизнес по начин, който има трайно значение, че сме оставили светла диря в нашия свят.

И за да обобщим, целта на бизнеса и на древната тибетска мъдрост, както и на всички човешки стремления, е да се обогатим – да постигнем благоденствие, вътрешно и външно. Можем да се наслаждаваме на това благополучие само ако поддържаме висока степен на физическо и психично здраве. И в хода на целия си живот да търсим начини да наситим това благополучие със значимост в един по-общ смисъл.

Това е урокът, който научихме чрез постигнатото в диамантния отдел на „Андин Интернешънъл" – знание, което може да бъде усвоено и прилагано от всеки, без оглед на неговия произход и убеждения.

Първа цел

КАК ДА ПЕЧЕЛИМ ПАРИ

Глава 1. ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗА МЪДРОСТТА

На древния език на Индия това учение се нарича Arya Vajra Chedaka Nama Prajnya Paramita Mahayana Sutra.

На езика на Тибет сe казва Pakpa Sherab Kyi Paroltu Chinpa Dorje Chupa Shejawa Tekpa Chenpoy Do.

На български в превод от английски наименованието звучи така: „Шлифоващият диаманти". Възвишена древна книга от Пътя на състраданието, книга, обучаваща на съвършена мъдрост.

Какво отличава тази книга за делови начинания от всяка друга, която сте прочели? Отговорът е следният. Източникът на онова, което имаме да кажем в нея, е древна, въплъщаваща будистката мъдрост, книга, наречена „Шлифоващият диаманти". Тя започва с предложените по-горе редове.

В „Шлифоващият диаманти е скрита онази древна мъдрост, която приложихме, за да превърнем „Андин Интернешънъл в компания с годишен оборот от продажбите, надхвърлящ 100 милиона долара. Добре е още в самото начало да се знае поне малко за тази важна книга, за да се изясни нейната роля в историята на Източния свят.

„Шлифоващият диаманти" е най-старата, известна в света, книга, която е била напечатана, а не написана на ръка. В Британския музей се съхранява копие, датиращо от 868 г. след Христа, т.е. издадено 600 години преди Библията на Гутенберг.

„Шлифоващият диаманти" е запис на едно от ученията на Буда, изложено от самия него преди повече от 2500 години. В началото текстът бил предаван устно, а после с развитието на писмеността бил съхраняван върху дълги палмови листа. Първо словата на книгата били издълбавани върху тези дълготрайни листа с помощта на игла, а после в резките, оставени от острия връх, бил втриван въглищен прах. Направени по този начин, книги и до днес могат да се намерят в Южна Азия, при това с изненадващо четлив текст.

Отделните палмови листа били свързвани заедно по два начина. Подредени един върху друг, понякога те били пробивани през средата с помощта на шило и през полученото отверстие била прокарвана връв, която да ги държи в едно. Други книги били съхранявани, увити в плат.

Самият Буда проповядвал сутрата „Шлифоващият диаманти" на санскрит – древния език на Индия, който по наши предположения е поне на 4000 години. Когато книгата стигнала до Тибет преди близо 1000 години, била преведена на тибетски език. През вековете в Тибет текстът бил изрязван върху дървени плочки или отпечатван върху дълги ивици ръчно направена хартия, като всяка дървена плочка била намазвана с мастило и после положената отгоре хартия била притискана към нея с пригоден за целта валяк. И до днес тези дълги хартиени отрязъци се съхраняват, увити в ярки тъкани в шафранов или морав цвят, както в дните на книгите от палмови листа.

Сутрата „Шлифоващият диаманти" стигнала и до други велики страни в Азия, между които Китай, Япония, Корея и Монголия. През изминалите двайсет и пет века книгата била препечатвана на езиците на тези страни безброй пъти и нейната мъдрост била предавана в несекваща устна традиция от учител на ученик, от поколение на поколение. В Монголия смятали книгата за толкова важна, че всяко семейство съхранявало екземпляр от нея в своя домашен олтар. Веднъж или два пъти годишно хората канели в дома си местни будистки свещеници, които прочитали текста на глас пред цялото семейство, за да им предадат благословията на нейната мъдрост.

Мъдростта на „Шлифоващият диаманти" не е леснодостъпна. Нейният същински смисъл, както в много учения на Буда, е завоалиран зад дълбоко мистичен език и той може да бъде разкрит единствено от жив учител, използващ великите разяснения, записани през вековете. На тибетски език ние разполагаме с три от тези древни наставления, чиято възраст варира от шестнайсет века до близо хиляда и сто години.

Нещо по-важно – наскоро попаднахме на друг коментар върху учението, значително по-скорошен и далеч по-достъпен за разбиране. През последните дванайсет години група колеги, между които и аз самият, работим над Проект по съхранение на азиатското литературно наследство (Asian Classics Input Project – ACIP), чиято цел е опазването на древните книги, въплъщаващи тибетската мъдрост. През изминалите хиляда години тези книги са съхранявани във великите манастири и библиотеки на самия Тибет, защитени от войни и нашественици чрез естествената непреодолима стена на Хималайските планини. С изобретяването на аероплана обаче всичко това се променя и през 1950 година Тибет е нападнат от комунистически Китай.

По време на нашествието и последвалата окупация, която продължава и до днес, над пет хиляди библиотеки и манастирски школи, съхраняващи тези велики книги, са унищожени. Само малка част от тях са изнесени от бежанци, които извършват пеша опасния преход през Хималаите в близост до връх Еверест. За да почувствате мащаба на нанесените щети, си представете, че някаква могъща страна напада Америка и изгаря почти всички колежи и университети, както и книгите в техните библиотеки. Представете си, че единствените оцелели екземпляри са изнесените от бежанците, които вървят пеша седмици наред или дори месеци, за да се доберат до Мексико.

В рамките на Проекта по съхранение на азиатското литературното наследство тибетски бежанци, живеещи по лагери в Индия, се обучават да записват застрашените от изчезване книги на компютърни дискове. После информацията се прехвърля на CD-ROM или в интернет и безплатно се разпраща до хиляди учени по целия свят. Досега по този начин сме спасили около 150 000 страници от нанесени върху дървени плочки ръкописи, отправяйки се към най-затънтени кътчета на света, за да открием онези книги, които навремето са останали в Тибет.

В дълбините на една покрита с праха на вековете колекция от ръкописи в Санкт Петербург, Русия, успяхме да намерим великолепен екземпляр от разяснения върху „Шлифоващият диаманти, отнесен в Русия от ранни изследователи, посетили Тибет. Този коментар се нарича „Слънчева светлина по пътя към свободата и е написан от великия тибетски лама Чоней Дракпа Шедруп, живял от 1675 до 1748 година. По съвпадение той е от тибетския манастир Сера Мей – същия, в който аз преминах своето обучение. Неговото прозвище през вековете е Чоней лама или Ламата от Чоней – област в източната част на Тибет.

В тази книга ще използваме цитати от „Шлифоващият диаманти и коментари от „Слънчева светлина по пътя към свободата. Това е първият превод на английски на този важен трактат. Наред с подбраните откъси от тези два велики труда ще включим и разяснения, съхранени чрез устната традиция през изминалите 2500 години, така както съм ги получил от моите лични наставници. И накрая ще добавим действителни примери от моя живот в мистериозния свят на международния диамантен бизнес, за да покажем как тайните на тази древна мъдрост могат значително да увеличат успеха в собствените ви дела и живот.

Глава 2. КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАГЛАВИЕТО НА КНИГАТА

С

амото название „Шлифоващият диаманти" съдържа тайна мъдрост от високо ниво и преди да вникнем в това, как да постигнем успех с помощта на тази мъдрост, би било добре да обсъдим нейния скрит смисъл. Първо да видим как Чоней лама разяснява това дълго заглавие.

Началният текст тук започва с думите: „На древния език на Индия това учение се нарича Arya Vajra... Преводът на всяка от санскритските думи е следният. Arya означава „висш, благороден, a vajra значи „диамант. Chedaka е „режещ, „разделящ, „разцепващ, а prajnya означава „мъдрост".

Param значи „на другата страна, а ita – „отишъл, преминал. Двете думи заедно означават „съвършенство. Nama значи „наречен. Маha e „велик и се отнася до „състрадание, а yana означава „път. Sutra се превежда като „древна книга.

Най-важната дума тук по отношение на обясненията, как да се постигне успех в деловите начинания, е „диамант". В древните тибетски разбирания диамантът представлява скритият потенциал във всички неща, обикновено определян като пустота. Един делови човек, който си дава ясна сметка за този потенциал, ще разбере какъв е и самият ключ към постигането на успеха както във финансов, така и в личен план. Ще разгледаме този потенциал значително по-подробно в следващата глава, а засега е достатъчно да се знае, че потенциалът във всички неща се оприличава на диамант по три важни признака.

Преди всичко чистият диамант може би се приближава най-много до абсолютно прозрачното физическо вещество. Представете си голям отрязък стъкло, използвано за плъзгащата се врата към вътрешния двор, например. Като се гледа отпред, стъклото изглежда напълно прозрачно – дотам, че се случва отбили се на гости съседи да се опитат да минат през него и да го строшат на парчета. Но ако се погледне по дължината на самата плоскост, това, а и повечето други видове стъкло притежават тъмнозелен цвят. Този цвят е следствие от натрупването на нищожни примеси от желязо, разстлани по цялата площ на стъклото, и се вижда най-ясно, когато се гледа през масивна стъклена плоскост.

Въпреки това чистият диамант е различен. В занаята оценяваме стойността на диамантите преди всичко според отсъствието на цвят, като напълно безцветните диаманти са най-редки и най-ценни. Един изцяло лишен от цвят диамант се причислява към клас „D, което само по себе си представлява своеобразна историческа грешка. При създаването на съвременната система за оценяване на диаманти вече съществували множество различни и съперничещи си една на друга системи. Буквата „А била широко използвана за означаване на изключително фин или безцветен елмаз, следващите по качество камъни били оценявани с „B" и така нататък, следвайки буквите от латинската азбука.

За съжаление всяка компания си имала собствена идея за класовете „А, „В и т.н., което, естествено, можело да създаде куп проблеми за клиента. Един и същ камък в една фирма можел да бъде определен като безцветен „B, а в друга – като умерено жълт „B. Тъй че създателят на новата система решил да започне от следващите букви в азбуката и обозначил най-добрия, или най-безцветния, камък с клас „D".

Ако изобщо съществуваше толкова голям диамант от клас „D, че от него да се направи стъкло за прозорец, то щеше да изглежда абсолютно прозрачно. Плъзнете ли поглед по дължината на стъкло, направено от елмаз в цвят „D, то ще ви се стори също толкова прозрачно. Такава е природата на нещо абсолютно чисто. Ако между двама души се постави широка няколко стъпки елмазена стена, чиято повърхност не отразява никаква светлина, те изобщо няма да я видят.

Потенциалът за успех, скрит в „Шлифоващият диаманти, е точно като това диамантно стъкло. Той се намира навсякъде около нас, присъства винаги и във всичко, заложен е във всеки предмет и всяко живо същество. Това е потенциалът, който, ако се задейства, води до определен личен и професионален успех. По ирония на съдбата обаче, макар че всички вещи и хора наоколо са пропити с него, за нас той остава невидим, ние просто не сме способни да го различим. Ето защо предназначението на „Шлифоващият диаманти е да ни научи как да виждаме този потенциал.

Диамантът е изключително важен и по втори признак. Той е най-твърдото образувание във вселената. Нищо съществуващо не може да остави резка върху диаманта освен друг диамант. Според един от методите за измерване на твърдост, използващ така наречената скала на Кнуп, елмазът е повече от три пъти по-твърд от следващия го естествен минерал – рубина. Самите елмази могат да надраскат други елмази единствено когато онзи, чиято повърхност се драска, притежава меко направление.

Всъщност това е начинът, по който се режат елмазите. Макар че върху един диамант не могат да се нанесат драскотини, той може да бъде разсечен или разцепен по дължината на определена равнина, подобно на къс дърво, разсечено от брадва. За да срежем един диамант, вземаме дребни остатъци от рязането на друг диамант или къс от бракуван необработен диамант, който не е достатъчно чист, за да бъде превърнат в брилянт, строшаваме го и стриваме късчетата на прах.

Този елмазен прах внимателно се пресява през набор от сита или фина метална мрежа, докато стане съвсем ситен, след което се прибира в малка стъкленица. После от твърда, високо закалена стомана се прави