Не повече от два пъти

1

Топлият въздух, типичен за една майска сутрин, убеди комисаря да не губи твърде много време за закуска и да прекара част от деня в организиране на зеленчуковата градината.

Не можеше да се каже, че тези три декара, закупени само преди няколко месеца от един вече уморен старец, гъмжаха от апетитни на вид плодове и зеленчуци.

Затова Джермано беше решил, че ще им посвети поне един ден в седмицата, след като терена влезе в режим.

Но засега комисарят прекара доста дни от отпуската си в работа, за да превърне тази купчина необработена земя пълна с чакъл и камъни на нещо, което да заприлича на зеленчукова градина.

Тази майска сутрин по-специално се беше заел да сади доматите на вече готовия терен.  Джермано свърши тази работа без много усилия и остана много доволен от себе си, след засаждането седна на земята, за да съзерцава плодовете на труда си.

Не се разбираше какво толкова художествено и достойно за възхищение имаше в това да се гледат сто бамбукови пръчки, които стърчат от земята, вероятно само комисарят си знаеше.

Той изпуши една цигара и реши, че е време да става и да завърши делото, като полее всичко, вече беше минало пладне и започваше да става много горещо.

По фланелка и къси панталони, докато се опитваше да полее един по един всички домати, инспекторът забеляза една фигура да се приближава към портата, която отделяше малкият парцел от пътя.

Като разбра, че мъжът нямаше намерение да се махне, Джермано реши да остави маркуча и да се приближи към входа.

Като наближи, разпозна лицето на приятеля си.

Хей, Винсънт...

Здравей, Марио...

Така облечен не те познах веднага... Предпочетох да изчакам без да те викам!

Няма нищо... влизай.

Марио Пеца беше един стар приятел на комисаря, преди няколко години имаше едно разследване свързано с кражба на произведения на изкуството от антикварния магазин на Пеца, след като случаят приключи, и крадците бяха арестувани, двамата останаха приятели.

Какво те води насам...

Нищо особено Винсънт... Минавах край дома ти и реших да звънна на домофона, жена ти ми каза, че мога да те намеря тук, така че...

Погледът на Джермано изведнъж стана сериозен и това накара приятеля му да се  коригира.

... понякога забравям, че си полицай Винсънт... така си въобразявам, че можеш да повярваш на моите глупости...

Е, това ми звучи по-добре, Марио, всеки случай, нека първо да поседнем.

Джермано си направи място на една хвърлена на земята стара дъска, докато приятелят му седна на стола, който преди това използваше комисарят за почивка.

Исках да ти кажа, че преди няколко дни ми се случи нещо странно, Винсънт...

Разказвай.

Дойде при мен в магазина един, казва се Джовани Де Лило, не знам дали го познаваш, той е един възрастен учител вече пенсионер и...

Ах, да, разбира се че го познавам, сутрин често го срещам в бара.

Ами... не знам дали си чул, но преди известно време той получи лек сърдечен удар, така че...

Не, не знаех, сега разбирам, защо от известно време не го срещам, но продължавай.

Лекарят го посъветвал да се разхожда от време на време, за да подобри състоянието си; той започнал да се разхожда рано сутрин, взима кучето си и излиза, отива към гората, тази над Гротаферата, където тече онова поточе.

Не познавам много добре района, но това не е проблем, разказвай по-нататък.

Каза, че е намерил преди няколко дни една бутилка с послание вътре, класически A4 лист хартия, на който някой е написал някакви изречения; Джовани помислил че е нещо, идващо кой знае откъде, като във филмите, побърза да дойде при мен и ме помоли да го оправя.

Да го оправиш?

Да .. изглежда че малко вода и влага са филтрирали в бутилката, така че съобщението почти напълно се е изтрило, нашият приятел Джовани трябва да е помислил, че е открил кой знае какво, за да ме помоли да го направя четливо и да му направя дори една малка рамка...

Ти не си на същото мнение... предполагам...

Хубаво предполагаш, Винсънт... и аз се опитах да бъда честен със стария учител, но той не щеше дори да слуша, мисля че е убеден...

Извинявай, ако те прекъсвам... успя ли да разбереш какво е написано?

Точно това е проблемът, Винсънт ... Джовани е убеден, че това е любовно писмо и идва от кой знае коя епоха, докато аз...

Добре, дай ми подробности.

"Всъщност нямам много неща да добавя, думите, които успях да разчета или по-скоро разчетох части от тях, са не повече от шест или седем, трябва да бъдат помощ и смърт , истината е че от първата дума се четат само п и част от о, но аз не си представям никакъв друг смисъл."

Освен това, какво можеш да ми кажеш?

Не много, има някаква друга половин дума като смъ" именно тя трябва да означава смърт но... не знам, може би това са глупости, предпочетох всеки случай да те уведомя. "

Направи добре, свободен ли си за обяд?

Да, затворих магазина преди половин час и дойдох при теб, до три часа следобед съм свободен.

Много добре, тогава сега ще отидем в къщи, жена ми ще ни направи едни фетучини и след това ще ми покажеш бележката, нали?

Съгласен съм...

––––––––

След няколко часа, двамата приятели решиха, че е време да стават от масата, приготвиха си кафе и след като го изпиха, излязоха без да бързат от дома на комисаря.

Магазинът беше наблизо, само