Две звезди с амбиция за трета

Китно планинско селце. Китно, та чак запокитено. Роден край. Някъде из Родопите.

Високи сини планини. В случая – бели. Снегът е покрил всичко. Най-напред покривите.

Къщите са на склон. Дворовете да не говорим.

В един от тях стои мъж на средна възраст.

Униние е от среден род.

Цигарата в ръката му догаря недопушена.

Утре пак ще дойда.

Младо момче с лопата. Държи я, сякаш му е за пръв път. И се мръщи, сякаш му е за последен.

Мъжът мълчи и се оглежда. Натрупали са висока купчина топла кафява пръст.

Не точно.

Изгребната яма обикновено се прави в най-ниското.

Утре е Коледа. В очите му няма и следа от коледно настроение. Обонянието му се е изродило в овоняние.

Значи вдругиден. Младежът очевидно няма никакво намерение. Но има омазано чак по косата. Бодиарт.

Добре.

Сякаш му е казал старт. Изчезва за секунди. Барабар с лопатата.

Чудесна българска дума: бързовар.

Бяла тишина.

Мъжът тъпче на едно място. От главата му се вдига пара. На практика, няма как да тъпче на две места.

Снегът под обувките му хруска.

От съседния двор се чува търкане на метал в брус. Протяжно и сребристо. Като рибешки люспи.

Което го подсеща.

Няма нужда от такъми. През зимата става и с голи ръце. Тъкмо ще си има занятие за целия следобед.

Тепърва.

Пъстърва е разтегливо понятие.

Отваря малката портичка и излиза от двора. Дерето е на стотина крачки. При зимни условия, сто и петдесет. Дланите му са посинели от студ, а страните му са се зачервили. Поточето е зеленясало, въпреки зимата.

Мъжът строшава леда и бърка смело във водата.

Следобедът

24 декември, 13:55

Да не сме объркали?

Червен автомобил пъпли по затъпкания сняг на тясното планинско шосе. Всъщност, по принцип е по-широко, но снегоринът е минал само веднъж. Миналата седмица. На пътниците в автомобила им е доста притеснено. Шестима са, с водача – пет. Нищо, че по документи се води седемместен. Това е само заради данъчния кредит. Двайсет процента са си двайсет процента. Но поне е четири по четири.

Два без пет. Според картата селото е трябвало да бъде на следващия завой. И така – от половин час. Вече започват да се чудят дали не са го подминали. Но никъде не е имало отбивка. Добре и че няма с кого да се разминават.

За какво си говорят млади хора, отегчени от дълго пътуване?

Намали малко радиото. Погледни пак картата. Не можем ли да им се обадим? Измачкало ти се е якето. Това кафе напоследък са го развалили. Сигурна ли си, че е по този път? Смъкни малко прозореца. Дали ще има топла вода? Подай ми цигарите. На снимките изглеждаше много уютно. Не бърши стъклото с мокра кърпа. Къде сложихте бирата? Дай един празен плик. Тоя джипиес е пълен боклук.

Джипът продължава да пълзи. От време на време се приплъзва. Веригите са за женчовци.

Около шосето е само меки борови иглички и корави стъбла. Кората им се е напукала от студа. Тук-там – и от старост.

Младежите в колата са в приповдигнато настроение. На една от пътничките започва да й се повдига, сигурно е от завоите. Няма търпение да бъдат стигнали.

Стига сте пушили.

В интерес на истината, има и един напушен.

Лошо ли ти е?

Гумите се лашкат, но се връщат в коловозите.

Повръща ми се.

Автомобилът е почти нов. За вътрешно почистване ще отиде поне двайсетачка.

Още малко и сме там.

Остър завой. Няколко комплекта вътрешности се раздвижват. Едните – необратимо.

Спри!

По утъпкан сняг не е толкова лесно. Момичето изскача почти в движение и се навежда точно зад повален дънер. По-точно, пада.

Съвет: не ползвайте градски обувки в зимни условия.

Джипът е десетина метра по-напред. И два по-нагоре. Стръмно е.

Добре, че не дойдохме по тъмно.

Това е Самуил, водачът. Но водач на групата е Павел, който седи до него. Идеята е основно на Александър, отзад в средата. Багажът в багажника е предимно на трите млади жени. Станали са рано за целта.

Минута по-късно отново потеглят. Излизат на равното и намаляват. Почти са в целта. Табелата с името на селото е покрита с ръжда, избеляла от слънцето и продупчена от сачми. И въпреки това някой я е отрязал. От снега стърчат само две тръби. Но зад тях сивеят десетки къщи. Каменна зидария. Тук-там и кирпич.

Ще пропуснем десет секунди радостни вопли и десет минути лутане по тесните улички.

Да спрем да попитаме? Кого? Нямаше ли табелка? Дръпни се, че не виждам. Не е ли това там? Пак няма обхват. Карай по-бавно. В теб ли е капачката? Намали това парно! Гледай, църква. Завий вляво. Магаре! Отбий тук. Там е по-широко.

Автомобилът спира и всички си отдъхват. Писнало им е. На двигателя не му е писано.

От комина на близката къща излиза пушек. Нова една, но в стар стил. Обнадеждаващо.

Да ходя да ли да проверя? Александър, идеологът.

Да дойда ли с теб? Павел, последователният.

Айде не се мотайте. Самуил, припряният.

Колко въпроса могат да зададат две жени за седем секунди? Третата още е замаяна.

По-добре ли си? Искаш ли аспирин? Имаш ли? Да проверя ли? Български ли е? Защо не седна отпред? Остана ли вода? Ти не си ли носиш? Чантата ти отзад ли е? Не ти ли вреди на стомаха? Ще отвориш ли багажника?

Ще млъкнете ли? Самуил, изнервеният.

Факт: дългото шофиране е уморително.

Седем секунди мълчание и носово дишане.

Павел и Александър се връщат победоносно.

Тук сме.

Оставаше и да са някъде другаде.

Това ли е? Самуил има предвид къщата.

Не, следващата през една.

Лицата им са се зачервили от студа. А може и да е отражение от боята на колата.

Самуил изважда ключа и си разкопчава колана. Предпазния. Фаровете загасват, буталата заглъхват, вентилаторът още бръмчи. От ауспуха капе вода. От багажника излизат девет единици багаж. И няколко половинки. Дамските чанти не се броят.

Следващата къща е само на един етаж. Погледната от другата страна, на четири. Релефът е характерен.

Над вратата патинира малък черен надпис хотел Бор.

Седем популярни имена на морски хотели от когато са били деца: Чайка, Гларус, Изгрев, Бриз, Хоризонт, Корал, Черно море.

Седем думи към днешна дата: Бийч Ризорт Апартхотел Голф Клуб Енд Спа.

Последният да дръпне спусъка.

Добре, че са в планината.

Добре дошли!

Момичето със скръстените ръце отпред е съдържателката. Съдържание и форма се борят за надмощие. Равномерно по цялото тяло. На места и издадено. Тежи си на мястото.

Самуил се сеща, че отдавна не е правил снежен човек.

Павел не може да си спомни дали в зоопарка е имало хипопотам.

Александър е съсредоточен в носенето.

Седем въпроса от хотелския етикет: Как пътувахте? От София сте, нали? Лесно ли ни намерихте? С кола ли сте? Колко ще останете? Сега ли ще платите? Може ли една лична карта?

Хотелът е семеен. Заради данъците.

Факт: семейното положение е лична данна.

Формалностите са уредени, формулярите са попълнени. Проформа. Заради данъците.

Среща – в ресторанта след час.

Колкото да опразнят чантите, саковете, пликовете и раниците.

Стая 21.

Защо не взе стая с балкон? Евгения дръпва пердетата. Нещо й е паднало пердето. Сигурно е от пътуването.

За какво ти е? Самуил си събува обувките. Навън е минус десет.

И тая гора насреща! Я, това обикновено е плюс.

Плюс това през нощта ще падне още. Дънките му се свличат на килима. По принцип котленски, де факто – турски. В лошия смисъл.

Мирише ми на влага. Евгения подушва чаршафите.

Учените твърдят, че водата няма мирис.

Два чорапа се изхлузват на плочките. Самуил се е питал защо на гащите казват чифт.

Ще дойдеш ли? От душа излизат горещи струи.

Ще те изчакам. Евгения не смее да седне. Камо ли да се съблече. Камъшитени столове, родопско одеяло и плазмен телевизор. Кич.

Застава пред огледалото и отмята кичур коса. Специално този е рус. Направила си ги е специално за празника. Загръща се в якето и бърка в джобовете. Празни, както обикновено. Не. Напипва нещо меко и го изважда. Бележка. Липсваш ми и така нататък.

Забележка: якето е на Самуил.

Стая 22.

Павел и Мая са се вкопчили в страстна целувка. Летят на крилете на желанието. И копчетата на дюкяна му скоро ще изхвръкнат. Нейните няма как. С пола е. Доста дълга, предвид краката й. И с мрежести чорапи, но няма как да видим.

Готов съм.

Погледът му е премрежен като на разгонен котарак.

Остава да не е забелязала.

Не сега. Мая го отблъсква. Трябва да се оправя.

Сега погледът му е като на пребито куче.

Едно набързо. Винаги има надежда.

Стига, де. То в последните три месеца бавно не е имало. Има време.

Навремето не са пропускали случай.

Павел сяда на леглото, но не мисли да се предава. В частност, изобщо и не мисли. Изпитата бира придава романтика. Поне в началото.

Мая сваля дрехите си и ги хвърля върху облегалката на стола. Обувките – отдолу. По право, кубинки. И в тялото е като кубинка. В добрия смисъл. Чорапите – накрая. Бельото изобщо.

Самуил би попитал дали и когато е черно, пак е бельо.

Да вляза ли с теб?

Излизат от две години.

По-добре подреди багажа. Вратата се хлопва и се заключва отвътре.

В интерес на истината, тя би го подредила по-добре.

Павел въздиша и изважда кутия цигари. Не го свърта.

Вратата се отключва. Мая вече е гола, но само надзърта укоризнено.

И не пуши, че ще се одими.

Иди ми, дойди ми.

Стая 23.

Пооправи ли се малко? Александър изважда дрехи от малка раница. Изпрани, изгладени и грижливо сгънати. От него самия. Живее сам.

Подстригал се е под прав ъгъл. Челно.

Ралица е подпряла чело с нежни юмруци. Още й е кисело в носа.

Да ходя да ти взема един чай?

Главата й леко се поклаща. Отвътре все така се върти. Кожата й е настръхнала.

Защо не си легнеш?

Дрехите се трупат на правилни купчинки. Връхните –отделно.

Да отворя ли прозореца?

Ралица проговаря. Нечленоразделно.

Какво?

Моля те, спри да шумкаш.

Александър оставя найлоновия плик и прехапва устни.

И спри да се разхождаш.

Сяда до нея и я прегръща.

Май имаш температура. Няма как да пипне челото й. Може да си пипнала настинка.

Млъкни.

Остава да спре и да диша. Погледът му се спира върху разпиляната й коса. Червена до корен.

Риж, ръж и ръжда следват общ корен.

Остава само да я погали. Би я последвал накрай света.

Седем думи от ежедневния речник на Александър: здравейте, заповядайте, моля, извинете, съжалявам, благодаря, довиждане.

Като за празника, още една: обичам те.

Всъщност са две. Обзет е от любовен трепет.

Ралица се надига.

Коленете й потреперват. Сигурно е от токчетата.

Сините й очи го пронизват като електрически ток. Думите й – като бензинов трион.

Бременна съм.

Хайде, бре! Съдържателката на хотела слага прибори по масата. Допивай си ракията по-бързо.

Ех, Цеце! Възрастният мъж не я изпуска от очи. Да бях на ония години!

Тия ги разправяй другаде, бай Гиньо. Единият нож е накриво. Оправя го.

Право ти думам. Друго беше тогава.

Тогава какво се оплакваш? Чаши, салфетки, мраморни вазички. Стените са с ламперия, лампите – от плетена материя, подсилена с материали от кинкалерия; покривката е с драперия, драперията – с бродерия. И няколко препарирани риби на поставки. Абсолютно еднакви.

И хората бяха различни, Цецее.

Лично на нея й е безразлично. Този разговор се повтаря три пъти. Седмично.

Донася и панерчета за хляб. Преплетени, пребоядисани. На бара се мъдри и препариран заек. С чизми, патрондаш, пушка и лула. Купили са го от Велинград. Брей!

Бренекето е препоръчително при лов на едър дивеч.

Над вратата недоумява препариран глиган. Всъщност само главата, но пък с тъмни очила и подпъхната цигара. Интериорът е пропит от вкуса на собствениците.

И ракията друг вкус имаше.

Два лева.

Пиши ги в тефтера.

Бай Гиньо... Цветана си поема въздух. Четири литра минимум.

Добре, тръгвам си. Взира се в телевизора. Само да свършат новините.

Дори когато прави кисела физиономия, съдържателката е ласкава.

Пет минути максимум. Лъскави шишенца с оцет, олио, пипер, сол. И шарена сол, за цвят.

24 декември, 14:30

Стая 21.

Самуил излиза от банята, но сякаш е излязъл от учебник по анатомия. Косата му е до раменете, но Евгения зяпа по-надолу. Което я подсеща.

Чадъра дали се сети да вземеш?

Май да. Самуил започва да се облича. В колата е.

Евгения облизва устни, облегната на обелената дограма. Облите склонове са облени от облаци.

Гадно време. Седем явления, които не понася: дъжд, сняг, кал, лед, студ, вятър и мъгла.

Според Самуил е като в приказките. Ластикът на боксерките шляпва. Отзад – по-малко. И петите на чорапите са оправени.

Хайде, де, какво му е?

Можеше поне да е малко по-топло.

От понеделник ще се оправи.

Евгения не понася и празни приказки. За пръв път ще празнува Бъдни вечер далеч от дома. Но с мъжа на мечтите си. Или поне от сънищата.

Факт: в едно далечно време вечер е била в мъжки род. Мъжки времена!

Ако ще се къпеш, влизай. Шльоп. Тениската е чисто нова. И чисто черна.

Да бяха почистили. Ужасно място.

Защо? Самуил се оглежда. Не вижда нищо нередно.

Седем думи от ежедневния речник на Самуил: отлично, прекрасно, превъзходно, чудно, супер, екстра, яко.

И като за празника, още една:

Става.

Евгения с неохота сваля якето. Вълнена пола, вълнен пуловер. Нататък е само коприна. Изкуствена, вярно, но под нея всичко е естествено. Кожа и кости.

Ризата на Самуил е на черни черти. Коланът – с череп и кости. Тук-там и кръв.

Сякаш са слезли от сцената. Две рок-звезди.

Евгения изважда хавлия от куфара. Кожен, с каишки. Загръща се с гръб и стъпва на мокрите плочки. С другия крак – по-предпазливо.

Между другото, намерих писмото. Не си пада по сцените.

Стая 22.

Павел все пак е пушил. На широко отворен прозорец. Зениците на Мая се разширяват. Кожата й се стяга до скъсване.

Е, не! Крачка назад. Затвори! От банята излизат горещи облаци.

Стига си вдигала пара. Павел натиска дръжката и я вдига. Седем звука, които го дразнят: скърцане на панти, бебешки плач, детски рев, родителско мърморене, котешко мяукане, кучешко лаене, женско мрънкане.

Спри да се правиш на идиот! Градусът се покачва. Сигурно е от парата.

Като куче и котка са. Не могат един без друг.

Не можа ли да изчакаш? Сигурно я чуват чак на долния етаж. С мокра коса съм.

Доста къдрава, дума да няма. Като изсъхне – повече.

Нищо ти няма. Павел изува издутите си маратонки пета в пета.

Ако настина, мисли му!

Наистина? Суитчърът му задира по обръснатата глава.

Спохождат я мисли за насилие. Но е безсилна. Павел е около сто килограма. Меко казано.

Грубиян! Заслужаваш да те...

Може ли първо да си взема душ? Хвърля дрехите си на леглото. Чорапите – на възглавницата.

Още повече, че те помолих.

Моля? Пръстите на краката му изпукват. Сигурно е от тежината на бицепсите.

Казах ти да не пушиш.

Достатъчно! Тръгва към нея.

И вместо да...

Млъквай! Лицата им са на една педя. Устните – по-близо. Носовете – най.

Седем думи от речника на Павел: кокошка, гъска, патка, пуйка, крава, овца, коза.

Като за празника, още една:

Кучка!

Дланта й е малка, но оставя големи резки по бузата му.

От рязкото движение хавлията й се свлича. Чиста физика. Останала е само по сребърно кръстче.

Простак! Задъхана е и очите й горят.

Но вместо да отвърне, Павел я поваля на леглото.

Все пак ще го огрее. На крак.

По право, на четири крака.

Стая 23.

Александър примигва. От десет минути.

Сигурна ли си?

Ралица не отговаря. Сълзите й се стичат на кривулици между луничките.

Как е станало?

Егати и въпроса, честно! Остава и да не знае.

Не знам. Станало е.

Александър затваря очи. Седем убийствени картини: бебешка количка, плюшено мече, дървено камионче, кърмеща жена, изпуснат биберон, съхнещи ританки, наакан памперс.

И една самоубийствена: смръщеното лице на баща му. Ще се подриска.

Какво ще правим? Стомахът му е на топка.

Ново вдигане на рамене. Обли, но крехки.

Александър преглъща на сухо. Представя си каква патардия ще вдигне майка му.

Вашите знаят ли?

Всъщност, не знаят дори къде живее. Изнесла се е още лятото.

Ходи ли на лекар?

Кимване. В интерес на истината, само си е направила тест. Сама вкъщи.

И кога ти е... терминът? Брей, че и точния термин знае!

Шести юни. Значи е в осмата седмица.

Александър започва обратно броене. Завършил е математическа гимназия и не му отнема много време.

Но аз по това време бях в командировка! Дъхът му спира. Скоро ще мине на командно дишане.

Сега вече Ралица се разревава истински.

Истината действа освобождаващо.

Аз да тръгвам да нахраня зайците. Бай Гиньо нахлупва калпак и премята бастун.

Цветана мълчи. Има да мие чаши. Пресмята колко ще трябват и една все не достига.

Имаш ли едно лукче? Старецът подсмърча. За из път.

Има предвид дванайсет бавни крачки. Живее в непосредствено съседство. В общи линии – посредствено добросъседство.

В българския език има и думи с пет поредни съгласни. Интригантство.

Нямам. За два месеца й е отмъкнал половин кило. Общо взето.

Здраве да е.

И довечера да не се домъкнеш! Цветана затяга здраво кранчетата, забърсва плота и изтрива ръце. Имам гости.

Няма. Вратата захлопва зад гърба му.

Въздишката й подмества изтривалката. Поглежда към часовника. Стрелките се стрелкат към три следобед. Около тях е златиста пластмаса. На места протрита, но като цяло – евтина.

Скъпа! Вратата отново се отваря. Виж какво хванах!

Това е баща й. Ухилен до уши. Цветана се хваща за челото.

Между посинелите му длани виси сребриста опашка. Рибешка. С оцъклени очи.

Пак ли? Сега вече може да се хване за сърцето.

Факт: при един на десет хиляди сърцето е отдясно.

Такава нямам. Погледът му е стъклен. Погледни.

Татко, гостите ще дойдат всеки момент.

Това очевидно е метафора.

Я! Тъкмо ще им я покажа. Очите му се избистрят. А?

О, не, моля те. Цветана отпуска ръце. Слез долу.

Еее!

Иих! Все да ме изложиш.

Не, че не го обича, но има едно наум. Особен характер е.

Следвайки