Бъдещето на ядрената енергетика: Малки модулни реактори

Йордан Йорданов  Йордан Янков

Малки модулни реактори

© автори Йордан Йорданов, Йордан Янков, 2014

© Йордан Янков, корица, 2014

© Издателство АБАГАР, 2014

ISBN 978-619-168-093-1

Йордан Йорданов  Йордан Янков

Малки модулни

реактори

София, 2014

Издателство

АБАГАР

Съдържание

Увод

Предпоставки за развитието на Малки Модулни Реактори

Исторически преглед на ядрената енергетика

Технологични препятствия пред днешното поколение големи ядрени мощности

Икономически препятствия пред инвестициите в големи ядрени мощности

Политически ограничения за изграждането на нови големи ядрени мощности

Какво представляват ММР?

Какви са предимствата на малките реактори?

Военни и изследователски проекти, които предхождат днешните разработки на ММР

Технологична класификация на ММР

Водно-водни ММР

Високо-температурни ММР с газово охлаждане

ММР с бързи неутрони

ММР с разтопени соли

Иновативни концепции за ММР

Класификация на ММР според горивния цикъл и управлението на отработено гориво

ММР с отворен горивен цикъл

ММР със затворен горивен цикъл

ММР с краткосрочен горивен цикъл и презареждане на площадката

ММР с дългосрочен горивен цикъл

ММР тип „батерия"

Класификация на ММР според икономическата им утилизация

Отдалечени населени места

Генериране на топлинна енергия за нефтени находища

Градове в развиващи се страни

Производство на други комерсиални продукти, освен производство на електроенергия

Балансиращи мощности

Базови мощности в малки и средни електроенергийни мрежи

Рехабилитация на въглищни централи

Енергийна утилизация и намаляване на радиотоксичността на отработено ядрено гориво

Фактори определящи подхода при проектирането на ММР и планиране на ядрени инсталации базиращи се на ММР

Технологична готовност за комерсиализация

Повишаване енергийната ефективност на ядрените реактори

Термичната енергия на ядрените инсталации като основен комерсиален фактор

Оптимизация на икономическите параметри при експлоатацията на ядрени централи

Оптимизация на инвестиционния процес

Клъстерни ядрени централи

Повишаване на защитата и сигурността на ядрената енергетика

Предизвикателства пред развитието на ММР

Технологични бариери

Институционални изисквания

Съобразяване с договореностите за неразпространение на ядрените оръжия

Конкуренция от развитието на други енергийни технологии

Съществуващи проекти за ММР

ММР в САЩ

ММР в Русия

ММР в ЕС

ММР в Япония

ММР в Китай

ММР в други страни

ММР в България

ММР в България като единствен възможен път за развитие на ядрената ни енергетика

Възможности за ММР в България

Пречките пред ММР в България

Заключение

Увод

Ядрената индустрия в световен мащаб се намира на прага на значителни промени. Моделът, по който съвременните ядрени централи бяха създадени преди повече от петдесет години и тяхната експлоатация за този период, е изчерпан. Нещо повече, очакваният ядрен Ренесанс така и не се състоя, а по една или друга причина в редица държави съществува сериозна обществена съпротива срещу ядрената енергетика. Кои са причините, които доведоха до тази ситуация?

На първо място това са технологиите, използвани в днешните големи ядрени реактори. При тях безопасността се постига с цената на значително оскъпяване на съоръженията и ролята на човешкия фактор за тази безопасност е значителна. И трите големи аварии в историята на ядрената енергетика, 1979 АЕЦ Три Майл Айлънд, 1986г- Чернобилската АЕЦ и 2013г. АЕЦ Фукушима, са резултат от човешка грешка от един или друг вид, провокирана от технологичен риск. От друга страна, тези реактори произвеждат значително количество отработено гориво и радиоактивни отпадъци, управлението на които е проблематично в дългосрочен план, ако се запази сегашния модел на ядрената енергетика. Това сериозно подкрепя негативните обществени настроения срещу използването на ядрената енергия за мирни цели.

На второ място като причина за кризата в ядрената енергетика могат да се посочат трудностите в пазарната реализация на съвременните ядрени реактори. Техния мащаб е толкова голям, че свежда пазара им до няколко силно развити страни или до големи развиващи се икономики, които имат значителни финансови ресурси, акумулирани в други сектори на икономиката. В същото време енергийният пазар в развитите страни е пренаситен, а в големите развиващи се икономики е ограничен от други, по-евтини към настоящия момент енергийни източници. Реално погледнато няма икономически предпоставки за значим ръст на пазара на ядрени централи извън някои големи бързо развиващи се страни.

На трето място трябва да се посочи влиянието на глобализиращата се икономика. Съвременните ядрени централи бяха създадени в условията на относително затворени национални пазари със силно централизирани енергийни системи, в които потреблението на енергия беше устойчиво и предвидимо във времето. Днес вече имаме един световен глобален пазар, в който адресът на цели индустриални отрасли може да се смени за по-малко от десет години. Това кара големите ядрени централи да изглеждат тромави и негъвкави спрямо постоянно променящата се пазарна среда.

Ядрената индустрия няма друг избор, освен да се промени, да намери и реализира отговор на тези кризисни фактори. Такъв отговор са малките модулни реактори.

Малките Модулни Реактори (ММР) се базират на технологии, използвани отдавна във военната сфера, но сега са готови за навлизане и в икономиката. В момента съществуват повече от 60 проекта, някои от които ще имат изградени и функциониращи комерсиални прототипи до 1-2 години. Те използват технологии, които ги правят няколко порядъка по-сигурни и от най-съвременните големи ядрени реактори. Те не само нямат проблеми с отработеното гориво, но ще решат и проблемите с вече натрупаното отработено гориво. Те са в инвестиционните възможности и на малки икономики, и на частни инвеститори. Те разширяват възможностите за утилизация на ядрената енергия, строят се бързо и лесно се адаптират към текущите пазарни условия.

Тази книга представлява обобщен преглед на технологиите, върху които се базират ММР, проблемите пред ядрената енергетика, които те разрешават, както и препятствията, които стоят пред тяхното внедряване в практиката.

Предпоставки за развитието на

Малки Модулни Реактори

Исторически преглед на ядрената енергетика

Възможността за продуктивно използване на ядрената енергия е била отбелязана още в етапа на първоначалните проекти за разработка на ядрени оръжия през 40-те години на 20 век. Още след края Втората Световна Война и от двете страни на току-що издигнатата Желязна завеса започват системни усилия в овладяването и използването на новия енергиен източник.

Първия реактор, произвел електрическа енергия чрез контролирана ядрена реакция, макар и в символични количества, е американският EBR-1 (Experimental Breeder Reactor) през 1951 г. В 1953 г. президентът Айзенхауер представя федералната програма „Атоми за мир, която поставя началото на американската ядрена енергетика. Първите американски реактори обаче са предназначени за задвижване на подводници и бойни кораби. MARK-1, прототипът на днешните най-широко разпространени реактори, модерирани и охлаждани чрез вода под налягане (Pressure Water Reactor – PWR), започва работа през 1953 г. в Айдахо, а през 1954 г. е спусната на вода първата ядрена подводница „Наутилус. През 1957 г. в Шипингпойнт, Пенсилвания, е пуснат в действие и първия демонстрационен реактор от същия тип, който е имал 60 MWe мощност и е работил до 1982 г.

В Русия овладяването на ядрената енергия за енергийни цели започва през 1946 г. с основаването на Обнинския институт за атомна енергетика. Там вече разработения графитен реактор за производство на плутоний е бил модифициран за производство на топлина и електроенергия. През 1954 г. започва работа първия в света електрогенератор, използващ ядрена енергия. Реакторът наречен АМ-1 (Атом Мирний) използвал за модератор графит, а за охладител вода и е имал 30 MWt или 5 MWe мощност. Той става прототип за разработката на по-късните руски реактори от този тип, включително и на РМБК.

Заради ограничения достъп до обогатен уран, ядрените програми на Великобритания и Франция започват своето развитие с реактори използващи естествен уран-238 с модератор графит и газово охлаждане. През 1956 г. първият Magnox