Iliuminatite - Илюминатите

Publisher

Iliuminatite - Илюминатите

Daniel Coenn 

––––––––

First Edition

Copyright © by Даниел Коен

*****

Илюминатите

*****

––––––––

Предисловие

––––––––

Днес съществува нещо като съвременен филиал на прословутата Кръгла маса, една група от елитни англосаксонци, управлявана от най-могъщото семейство в света - Ротшилдови, които, посредством организация, известна под името илюминати, дърпа конците на световните събития още от 1776 година. Илюминатите контролират световните лидери и капитали във всички по-важни страни. Те могат да изберат Президент, и те могат да убият Президент. Те могат да затворят клапана на горивата, или да хвърлят света във война.

Въпреки, че работят под най-строга секретност, техните цели са били известявани от повече от 2 000 години насам, най-често завоалирани под булото на словосъчетанието Нов Световен Ред.

Основоположникът

––––––––

Основателят на организацията на илюминатите е д-р Адам Вайсхаупт, роден на 6 февруари 1748 г., син на равин. Когато баща му умира през 1753 г., Адам е покръстен във вярата на католицизма от барон Йохан Икщат, който започва да подготвя момчето за влизане в Ордена на йезуитите. Баронът е назначен от йезуитите през 1742 г. за куратор на Баварския  университет със задачата да го реорганизира. Той се оттегля от тази своя мисия през 1765 г., като и след тази дата продължава да упражнява контрол върху работата на университета.

Вайсхаупт става католически свещеник, но в него се трупа дълбока омраза към йезуитите и по-късно той напуска Църквата и става атеист. Имайки достъп до библиотеката на своя кръстник, барон Икщат, младежът започва да чете с интерес трудовете на френските философи, правна, икономическа и историческа литература. Един от френските мислители, Волтер (1694 – 1778), революционер с твърде либерални възгледи върху религията, пише в писмо до крал Фридрих II (който е масон): „Най-сетне, когато цялата Църква бъде достатъчно омаломощена и атеизма набере мощ, финалният удар ще бъде нанесен с обнажения меч на открития безпощаден терор.

Този меч ще надвисне над целия свят и това ще продължи дотогава, докато християните сами не решат, че времето им да се придържат упорито към християнските ценности е изтекло." Историците предполагат, че Вайсхаупт е взаимствал своите идеи за разрушаването на Църквата именно от съчиненията на Волтер. Той получава образование във Франция, където се среща с Робеспиер (един от лидерите на Френската революция) и става приятел с няколко души от Френския кралски двор. Вероятно посредством тези свои контакти Вайсхаупт бива въвлечен в теорията и практиката на сатанизма.

Той се дипломира в Баварския университет през 1768 година. Четири години по-късно става асистент-преподавател в същия университет. През 1770 г. Майер Амщел Ротшилд го кани да създаде организация, която да работи за Ротшилдови. През 1772 г. Вайсхаупт получава титлата професор по гражданско право, а през 1773 г. оглавява катедрата по гражданско право в Баварския университет – една позиция, която йезуитите са завоювали 90 години преди това. Йезуитите са основатели на много от университетите в Германия и упражняват стриктен контрол върху тях, за да не допуснат протестантско влияние.

През 1773 г. Вайсхаупт сключва брак, против желанието на Икщат, неговия покровител. Две години по-късно е издигнат в йерархията на университета и става декан на факултета по право. Йезуитите, разтревожени от главоломната му кариера, се опитват да разрушат авторитета му, като подклаждат подмолни интриги срещу него и либералния му начин на мислене. Тъй като не желае да се откаже от своите либерални идеи, Вайсхаупт се концентрира върху създаването на своя лична организация. За да се противопостави на хулителите си, той изгражда структура, напълно подобна на тази на йезуитите, но с предназначението да бъде секретна либерална организация.

Той изучава антихристиянската доктрина на манихейството, чиито корени са в астрологията, медицината и магията. Въведен е в тайните на древноегипетската окултна практика от един неизвестен търговец на име Калмар от Ютланд (гранична област между Дания и западната част на Германия), който обикаля из цяла Европа от 1771 година. Вайсхаупт изучава тайната мощ на Елезианските мистерии и е повлиян от тайното култово учение на питагорейците. Питагор, древногръцки философ от VI в. Пр. Хр., изповядва доктрината, че мъжете и жените трябва да са споделено притежание, нещо, което става основна идея и за комунизма. Вайсхаупт се заема с изучаването и на Кабала, Големия ключ и Малкия ключ на Соломон, които разкриват какъв е пътят до демоните и как се изпълняват окултните ритуали.

След като се среща с масони-протестанти от Хановер, той чете и различни съчинения от и за „свободните зидари". Първоначално замисля да създаде своята организация с подобна на тяхната структура, но после стига до заключението, че организацията на масоните е прекалено отворена и открита.

Ротшилд (за който също се предполага, че е бил сатанист) нарежда на Вайсхаупт да напусне католическата църква и да обедини всички окултни групи. Така се създава групата „Златна зора, за която се знае, че и днес е под личното влияние на Ротшилдови. Вайсхаупт посвещава пет години от живота си, за да разработи план, чрез който всички негови идеи се оформят в единна система, която той започва да използва като оръжие срещу авторитета на Църквата, за да отслаби нейното обществено влияние, като така руши връзките в нея. Той желае да подмени християнството с една религия на „разумната причина. Първоначалната му идея била да формира организацията си като „Школа за Мъдрост, чиято цел да бъде „да превърне човешката раса в едно сплотено и щастливо семейство. Членовете на организацията  се задължавали да се стремят към морално съвършенство и Вайсхаупт решил да кръсти посветените „Перфекционалитите", но после се отказал, защото това име не отговаряло на атмосферата на мистериозност и интрига, която  търсел.

През 1774 г. той публикува статия, озаглавена „Sidonii Apolinarus, която, според него, трябва да подготви хората за неговата „доктрина на Разума. Вайсхаупт пише: „Монарсите и нациите ще изчезнат от лицето на земята без насилие и човечеството ще се превърне в едно семейство, а светът ще бъде дом за рационалния човек. Той формулира целите на своята организация: „да възпитава човечеството в дух на рационализъм, да разпространява знанията и чувството за хуманност и социалност, да санкционира лошите склонности, да защитава унижените и подтиснатите... за да отвори път за познанието и науката.

На 1 май 1776 г., под опеката на новосформирания „Дом Ротшилд, сдружение от богати и влиятелни личности, които подклаждат избухването на Американската революция, като по този начин нанасят удар на Великобритания, Вайсхаупт основава своето движение на „Древните Просветени Ясновидци от Бавария, по-късно придобило популярност под името „илюминати. Вайсхаупт сам пояснява, че името е свързано с учението на Луцифер и означава „Пазители на Светлината.

От латински език това име се превежда като „просветлените, а в ежедневния говор се схваща като „онези, които просвещават и внушава, че тези личности стоят по-високо от другите хора в интелектуално и духовно отношение. Сатаната, докато още е бил ангел, се казвал Луцифер (Хранител на Светлината) и това ни насочва към идейната основа и мотивите на групата, формирана от Вайсхаупт. Известно е, че 1 май става най-големият празник в комунистическите страни, където го наричат Денят (Светъл празник); известно е също така, че тази дата е специален ден за вещиците и магьосниците.

Преди Вайсхаупт да основе своята група, са съществували още няколко организации със сходни имена. Една от тях е тази на „Просветлените, основана от Йоахим Флорис през ХI век, чиито членове изповядвали доктрина с възхвала на бедността и равенството, подобна на християнската, но доста по-примитивна. Друго течение е това на Рошенианците, „озарените от Светлината. Те, от своя страна, са наследници на по-рано съществувалата група на Източните Исмаилити, основана през ХVI век – една напълно затворена и секретна организация, както е видно и от прякора им „асасини (убийци). Членовете на органицацията на „асасините – мъже и жени – изповядвали „просветление свише, достигано от много тесен кръг Съвършени. След достигането на Четвърта степен, „озареният от Светлината получавал мистична власт, а след като достигнел до Осма степен, последната – той се превръщал в Съвършен. Организацията на Асасините оперирала върху територията на Афганистан и нейната практическа цел била да се бори срещу нашествениците Моголи, владели Индия през онези години. Асасините оцелели като група до началото на ХVIII век.

„Алумбрадос (просветлените) били мистична организация в Испания през ХVI и ХVII век. Участниците в това движение вярвали, че е възможно да се достигне до степен на съвършенство, когато човек влиза в контакт с Бог и тогава го озарява Светия Дух. В този миг душата на озарения застива завинаги в своята същност и нищо повече не е в състояние да я промени. Достигналият това ниво на своето развитие човек не бива повече да се включва в църковния или светски живот, защото е постигнал висшата човешка интелигентност. „Алумбрадос били предимно бивши францисканци и ейзуити. Фанатизмът им навлякъл върху тях сурови преследвания и критики: Инквизицията издава Едикт против тях през 1568, 1574 и 1623 година. Игнаций Лойола, основател на Ордена на йезуитите, бил хвърлен в затвора, защото бил член на „Алумбрадос". Преследвани в Испания, повечето от членовете на тази секта били принудени да се преселят във Франция, където основали нов клон на организацията.

„Илюминати било и името на тайнствена германска секта през ХV век, членовете на която претендирали, че са обладани от „светлината на Сатаната.

Същото име носела и група, основана през 1760 г. в Авиньон, силно повлияна от философскато учение на Емануел Шведенборг. Философията на Шведенборг оказва влияние и върху т. н. „просветени теософи" в Париж през 1766 г., а по-късно и група със същото име в Лондон, но и двете групи не просъществували дълго време. Няма никакви достоверни доказателства, че движението, основано от Вайсхаупт се явява продължител на която и да е от изброените по-горе групи. Но е очевидно, че идеите и философията на тези организации, повече или по-малко, са повлияли върху него и последователите му.

В началото кръгът на баварските илюминати се състои само от пет души – Вайсхаупт, приятелят му Колмер, Францис Дашууд от Клуба на сатанистите, Алфонс Донатиен дьо Сад (печално известен днес с това, което наричаме „садизъм") и, разбира се, Майер Амщел Ротшилд. Петимата не упражняват някаква активна дейност до 1778 година.

Вайсхаупт пише: „Най-голямата сила на нашата Организация е в нейната тайнственост, която й дава възможност никога да не се появява, където и да е, със своето собствено име, а винаги да се маскира с чужди имена и дейности. Нищо не е по-подходящо за нас от трите най-ниски степени на франкмасонството: публиката вече е свикнала с тях, не се впечатлява много и следователно не им обръща голямо внимание. За да си осигурим спокойствие и да не могат да ни пречат силните на деня, на нас ни трябва секретност, която ни прави свободни да действаме."

Илюминатите възприемат тристепенна йерархия: Новоприет, Мъдър и Просветен Мъдрец. Тя била изградена по подобие на масонската и йезуитската структури, но въпреки, че Вайсхаупт копирал йерархията на йезуитите, то бивши йезуити не се допускали в неговата организация, освен при специални изключения (каквото бил и той самия).

Обредите и церемониите на илюминатите също наподобявали на тези при масоните. Тяхната цел, формулирана от Вайсхаупт, била да установят едно световно правителство, което да даде възможност на елита да управлява света, за да го предпази от евентуални войни. В една от най-ранните си програми илюминатите декларират, че се задължават да разпространяват атеистични и антирелигиозни материали, да критикуват Църквата и нейните лидери, в чието лице виждат пречка пред обществения прогрес.

Вайсхаупт пише: „Как може слабите да получат закрила? Само като се съюзят, но това се случва рядко. Нищо не би могло да ги защити по-добре от тайните общества. Тайните школи за мъдрост са основно средство, чрез което един ден ще освободим човечеството от неговите окови..."

Всички илюминати били задължени да си изберат антични псевдиними. Вайсхаупт станал „Спартак (вожд на въстание на робите в Древния Рим); неговият пръв помощник, Ксавиер фон Звак, правен съветник на принц фон Салм – „Катон; книжарят Николай – „Лукиан; професор Вестепрайдер – „Питагор; Канон Хершел – „Марий; Маркус ди Констанза – „Диомед, барон фон Щрокхенхейм – „Мохамед, а барон фон Менгенхофен – „Сула.

Тяхната щаб-квартира била в Мюнхен и се наричала „Великата ложа на Илюминатите (Ложа на Великия Изток), но те я наричали с кодовото име „Атина. Имало още четири ложи: тази в Ингелщад била кръстена „Ефес; в Бавария – „Ахея, в Хайделберг – „Итака, а във Франкфуртер – „Тива".

Календарът бил променен и те започнали да наричат месеците с еврейски имена: януари станал „димех, февруари – „бенмех и т.н. Започнали да датират кореспонденцията си съгласно древното персийско летоброене, като за начална дата избрали 632 г. пр. Хр. – годината, през която на трона в Древна Персия се възкачил цар Джездеберг. Новата година, според техния календар, започвала от 21 март (някои изследователи твърдят, че от тази дата започвала Нова година и за средновековните магьосници).

През