Narichaha Gi SS - Наричаха ги SS

Publisher

Narichaha Gi SS - Наричаха ги SS

Daniel Coenn 

––––––––

First Edition

Copyright © by Даниел Коен

*****

Наричаха ги SS

*****

Предисловие

––––––––

Чистокръвните арийци от Черния Орден SS организирали индустрия за смърт, с краен продукт - 10 000 000 души убити с промишлен размах и германска акуратност.

През 1946 г. в Нюрнберг съдиите обявили SS за престъпна организация. Оцелели като по чудо, приличащи на скелети, човешки същества от Освиенцим, Дахау, Бухенвалд... разказали за ужасната дейност на Черния Орден. Тяхната история е кошмарен летопис на масова политическа лудост, за която човечеството платило безумно висока цена.

Смъртта е наш боен другар

––––––––

Те идвали, облечени в черните си униформи, земята кънтяла под техните тежки стъпки. Германската нация тръпнела. Върху фуражките им блестели черепи с кръстосани кости - „Мъртвешката глава, а техният върховен знак бил руната „SS, знак за Победа.

На тяхно подчинение били полицията и тайните служби. Те държали ключовите позиции в икономиката, здравеопазването и науката. Те проникнали във висшите етажи на дипломацията и овладели върховете на бюрократичната машина.

Наричали се „Охранителни отряди на Национал-Социалистическата Германска Работническа Партия, накратко - SS. Мислели за себе си като за „братство от нов тип.

За непосветените си оставали загадка - толкова зловеща и непостижима, колкото ордена на йезуитите, срещу който официално се борели, но на когото всъщност подражавали.

Страх! Ето името на тяхната тайна.

Техният Върховен Магистър, райхсфюрер Хайнрих Химлер, ще каже: „Аз знам, че в Германия има хора, на които им прилошава щом видят нашите черни мундири; ние ги разбираме, но не очакваме от тях да ни обичат."

Германците виждали над себе си тяхната огромна тъмна сянка, без да разбират кой точно стои зад нея - те чували само отсеченият марш на обутите им в ботуши крака, усещали, че ги наблюдават невидимите им очи.

„Смъртта е наш боен другар! Ние сме нейните Черни отряди." – се пеело в техния  химн.

Една гигантска полицейска машина здраво стискала в клещите си цялата нация: 45 000 гестаповци следели за най-малкото неподчинение; 30 висши есесовци, начело на 65 000 сътрудници от полицията за безопасност и 2 800 000 униформени полицаи отговаряли за „държавната сигурност; 40 000 охранители и надзиратели изтезавали и избивали в 20 концентрационни и 160 „трудови лагери милиони истински и набедени врагове на диктатурата; 950 000 войници в дивизиите на SS (Вафен SS), включително 310 000 „фолксдойче" от Югоизточна Европа и 200 000 доброволци-чужденци, винаги пазели постоянна бойна готовност, заедно с Вермахта. Стотици хиляди тайни агенти и информатори на тайните есесовски служби надничали даже в мислите на своите съграждани по всяко време на денонощието. Информацията, колекционирана от тази зловеща и ефективна машина се наливала като в огромна фуния до главното им управление в Берлин.

Но от Империята на Хайнрих Химлер не изтичала никаква информация. Райхсфюрерът лично се грижел членовете на неговия Орден да нямат контакти с „профаните от простолюдието.  Той издал заповед, забраняваща на фюрерите от SS да влизат в каквито й да е съдебни спорове с частни и юридически лица, за да затвори херметично живота в своята организация. Отказвал да предоставя информация на Имперското министерство на икономиката за придадените към неговото ведомство промишлени предприятия. За подразделенията „Мъртвешка глава, охраняващи концлагерите написал следната заповед: „Първо: никой от охранителите не бива да изпълнява служебните си задължения в обект, където живее, например - померанска команда да се дислоцира в Померания. Второ: след изтичането на два месеца, всяко подразделение да се предислоцира на ново място. Трето: подразделения на „Мъртвешка глава никога да не се използват за градско патрулиране.

Никой, даже най-високопоставените нацисти в Третия Райх, не можел дори да надникне зад кулисите на Черния Орден. За това свидетелства самият Херман Гьоринг пред Нюрнбергския процес през 1945 година: „Не знаех нищо за дейността на SS; въобще никой външен за тази организация човек не можеше да знае..."

Завесата над тях се повдигнала след сгромолясването на Третия Райх. От показанията на свидетели и обвиняеми започнала да изплува картината на расово безумие. Очертал се образът на Черния Орден като гилотина, управлявлявана от психопати и фанатици, ликвидирали милиони хора.

Увертюра

––––––––

Началото на SS е неразривно свързано с възникването на нацисткото движение в оная бурна есен на следвоенната 1919 година, когато доброволните отряди от т.н. Фрайкорпс „Хакетау" и части на райхсвера потушават бунта на комунистите и свалят червената власт в Бавария. Няколко месеца преди това един офицер, Карл Майер, началник-отдел в щаба на IV военен окръг, започнал да вербува осведомители сред частите, разквартировани в Бавария. В списъка на агентите попаднал и някой си ефрейтор Адолф Хитлер.

С времето капитан Майер до такава степен бил впечатлен от ораторските дарби на ефрейтора, че започнал да се обръща към него на „Вие и „Многоуважаеми, хер Хитлер, след което го направил свой щатен политически сътрудник. На 23 август друг осведомител на райхсфера възторжено докладвал на по-горна инстанция: „Хитлер е роден народен трибун! С неговия страстен и фанатично пламенен маниер той прикова вниманието на войниците и ги убеди да не се бунтуват. Майер решил да използва своя талантлив агент за по-перспективни цели: Хитлер бил внедрен в Германската Работническа партия (DAP). Всъщност,  DAP представлявала сбирщина от войнстващи политикани, кресливо провъзгласяващи, заедно с омразата си към евреите и републиката, някакъв ясен само на тях вариант на социализъм. Човекът на райхсвера (Адолф Хитлер), без особени усилия, много бързо си извоювал пред тях славата на „звезден оратор - по събранията и митингите им той с лекота надговарял всеки опонент.

През януари 1920 г., DAP, състояща се от 64-ма члена, избрала Хитлер за главен пропагандист и приела изработената и с негово участие нова програма. Те приели и предложеното от Хитлер ново име на партията: Национал-Социалистическа Германска Работническа Партия  (National Sozialistische Deutsche Arbeiter Partei - NSDAP).

По това време Карл Майер се пенсионирал и го заместил друг офицер - нисък, набит, с масивен гладко избръснат череп, лице нашарено от белези и чупен като на боксьор нос. Лицето му, винаги зачервено от възбуда, издавало страстна и жадна за действие натура. Именно на този човек съдбата отредила ролята да въведе в сферата на голямата политика вече уволнилият се от армията ефрейтор Хитлер. Неговото име е Ернст Рьом: една странна симбиоза между герой от Наполеоновите войни и еснаф-бюргер от дълбоката баварска провинция. В кръвта му по всяко време клокочело неудържимо влечение към всевъзможни заговори и интриги. Въпреки склонността му да харесва красиви млади мъже, сред другарите си Рьом имал славата на „мъжко момче, макар и недодялан грубиян. В широко скроената му природа се съчетавали много, на пръв поглед несъвместими, качества. Едновременно романтик, запленен от славните рицарски времена, той бил и хладнокръвен еснаф, гледащ на Бавария като на „оазис на реда, поддържането на който чувствал свое задължение.

Всъщност, в характера си той събирал като във фокус чертите на цяло поколение на разочаровани офицери-фронтоваци, захвърлени от рухването на монархията в помийната яма на живота.  Тези лишени от елитарния си статус, вече цивилни, германски офицери презирали до дъното на душите си онова обществено устройство, наричано „демокрация", плод на ноемврийската революция. Те виждали корена на всички беди за родината, и лично за себе си, точно в демокрацията. Всички те сериозно обмисляли как да си върнат загубеното и да възродят предишната военна мощ на Империята, рухнала под ударите на съюзниците през 1918 година.

Те получили своя исторически шанс. Точно поради победата над комунистите в Бавария, военните взели властта за известно време. След свалянето на съветската република, статусът на човека в униформа излетял нагоре. Баварският офицерски корпус станал водещ играч на мюнхенската политическа сцена. На капитан Ернст Рьом била възложена трудната задача да организира в Бавария система на гражданска самоотбрана. Работата се оказала сложна, защото по Версайския договор германската армия била силно ограничена по численост. Военните видели изход в образуването на т.н. „черен райхсвер" - тоест, нелегален.

Рьом предложил това да е милиция от „бюргери с пушки в гардеробите. Заедно с Георг Ешерих, той успял да осъществи идеята си, създавайки най-мощното в историята на Германия гражданско опълчение - баварския „айнвонервер. Неизтощимият Рьом набавял оръжие и муниции и ги трупал в тайни складове. Само в Мюнхен той събрал цял арсенал: 169 леки и 1 тежки оръдия, 760 картечници, 2 350 пушки, 300 000 гранати, 8 000 000 патрони. Размахът му на дейност бил толкова велик, че когато през 1935 г. се формирал новият Вермахт, натрупаният от него арсенал стигнал за първоначалното му въоръжаване.

Случило се така, обаче, че през 1921 г., под натиска на държавите победителки, германското правителство забранило баварското гражданско опълчение. Рьом се лишил от армия и политически покровители. Около него останали само неколцина верни „бойци" - остатъци от разни полувоенни формирования, влачещи жалко съществувание из мюнхенските кръчми, постоянно замесени в побоища и убийства.

Скоро в главите на „борците срещу демокрацията проблеснала отчетливата мисъл, че без „широките народни маси делото им няма да се увенчае с успех. От водачи недостиг не се усещал, но липсвало главното - тълпа, която, както е известно, дава на „вожда усещането, че е истински крал. Нямало ги готовите на всичко изпълнителни подчинени. Самият Рьом не бил от онези личности, способни да поведат след себе си масите, и го съзнавал. На една от многобройните сбирки на групировката „Железен юмрук в Мюнхен, той се впечатлил от агитатора на  NSDAP Адолф Хитлер. Запознали ги. В лицето на бившия „осведомител капитанът съзрял така необходимия му „страстен оратор, способен да увлече под знамената на нелегалната армия хиляди ентусиасти. Току-що избраният за председател на NSDAP Хитлер станал фаворит на Ернст Рьом, който твърдо решил: „Това е Човекът! Заедно с него, към Властта!"

Докато австрийският демагог се упражнявал по реторика из мюнхенските кръчми, водещ горещи спорове с „ноемврийските предатели, Рьом му формирал малка група предани телохранители, бранещи самоотвержено безценния живот на „пламенния трибун. Точно на базата на тази „мобилна група се организирала служба за „осигуряване на ред в партията, после преименувана като „физкултурно-спортен отдел. Най-сетне се пръкнала оная организация, легнала в основата на цялото нацистко движение - „щурмувите отряди, SA. Рьом лично подбирал „бойците за първия „щурмуви отряд и провеждал интервюта с командирите. Бъдещите „фюрери той открил сред остатъците от щаба на Втора морска бригада, чийто водач по онова време бил радикално настроеният капитан 3-ти ранг Херман Ерхард. Бригадата била разформирована, заради участието й в пуча от 1920 година, офицерите се пръснали из страната. Отначало несговорчивият Ерхард категорично отказвал да има каквото и да е общо с Хитлер. Като чул името му, морякът възкликнал: „О, Господи! Този идиот ли намерихте да ви върши работата? Рьом, обаче, го притиснал с аргумента: частта му се нуждае от офицерски попълнения, а други кадри SA има в излишък; Ерхард се предал и отделил за командири най-кадърните си сподвижници. Той се примирил и със смяната на химна: в бойния марш на Втора морска бригада думите „бригадата на Ерхард били заменени с „щурмувия отряд на Хитлер. На 3 август 1920 г. командирите на първия SA отряд положили тържествена клетва, че тяхната „желязна организация вярно ще служи на NSDAP и „с радост ще се подчинява на Фюрера.

Скоро обаче разочарованият Хитлер сам се убедил колко формална е тази тяхна клетва - щурмуваците се подчинявали безусловно единствено на Рьом и Ерхард. Фюрерът искал от тях да лепят из града плакати, да очароват гражданите с партийни паради и манифестации или да се бият за каузата на партията из кръчмите, но самите те се възприемали като армейска част, а не пътуващ цирк. За да противодейства на Ерхард, Хитлер назначил за командващ на SA своето протеже, летецът от Първата световна война, капитан Херман Гьоринг. В началото на 1923 г. новият бос на щурмуваците учредил ново главно командване по образ и подобие на армейска щабна дивизия, с длъжности командващ пехотата и артилерия. Междувременно Хитлер не можел да се освободи от чувството, че вътре в партията му има сила, подчиняваща се на чужди заповеди. Така се зародил онзи конфликт, разтресъл до основи цялото нацистко движение и довел до ликвидирането на Рьом и неговите съратници. Започнала безпощадна борба между вождовете на SA и партократите. Хитлер още тогава усещал надигащата се опасност: той решил да създаде своя лична преторианска гвардия, способна да го защити от своенравните щурмуваци.

През март 1923 г. се появява структурата, станала ядро на бъдещия Черен Орден SS. Неколцина „стари борци" се заклели пред Хитлер да го бранят от вътрешни и външни врагове с цената на