Oblekloto ot Drevnostta do XIX Vek - Облеклото от Древността до XIX век

Publisher

Oblekloto ot Drevnostta do XIX Vek - Облеклото от Древността до XIX век

Daniel Coenn 

––––––––

First Edition

Copyright © by Даниел Коен

*****

Облеклото от Древността до XIX век

*****

Предисловие

––––––––

Облеклото от различните епохи е безмълвен свидетел на раждането и загиването на цели цивилизации. Дрехата е своеобразен документ на времето си, тя носи ценна информация за вкусовете, начина на живот или война на онези, които са я носили и произвеждали, както и за техническото развитие на обществата.

Не е възможно в една книга с такъв обем да бъдат описани и показани всички разновидности на облеклата от Праисторията до XIX век. Затова, тук ще се ограничим само с два типа облекло: цивилното и военното. Акцентът е поставен върху хронологичното развитие на модата в облеклото, но когато е необходимо да се осветли по-ясно основната тема, са включени описания на прическите, аксесоарите, начина на обуване и козметиката.  Природата и същността на облеклото през вековете е показана във връзка със социалните, политически, икономически, регионални и технологични фактори, които имат влияние върху промените в модата.

Текстът и обясненията са придружени със стотици рисунки, които ще помогнат на читателя да се ориентира по-лесно.

Месопотамия

Древна Месопотамия била разположена между двете големи реки Тигър и Ефрат - днес тази територия е включена в границите на държавата Ирак. Няколко са важните цивилизации, чиито империи са възникнали, достигали могъщество и залязвали през вековете в Месопотамия. Сред най-забележителните са шумерската, акадската, асирийската и вавилонската.

Шумерската цивилизация се зародила около 4000 г. пр. Хр. и достигнала своя най-висок културен подем между 2700 и 2350 г. пр. Хр. В ранния й период шумерите и от двата пола се обличали с овчи кожи, като обръщали руното с вълната навън и украсявали дрехите си с  поли с втъкани кичури, които могат да се видят върху всички скулптури и мозайки от този период.

По това време започнали да се носят дълги наметала и в материалите за облекло и шапки се включили плъстената вълна (кече) и щавената кожа. По правило мъжете се бръснели гладко. Представителите и на двата пола често носели дълги перуки, подобно на хората в древен Египет. Бижутата били прецизно изработени, както може да се види от фините златни изделия, украсявани с полускъпоценни камъни. Брошки, декоративни гребени за косата, обеци и огърлици носели както жените, така и мъжете.

В скулптурите от Месопотамия, датирани след 2370 г. пр. Хр., се забелязва промяна в стила на облеклото. Мъжете и жените вече се обличали с парче плат – обикновено вълнено, но по-късно и от лен,  с което обвивали телата си, над полата каунакис.

Тази дреха, подобна на шал, завършвала по краищата с ресни или пискюли. По правило това наметало за мъжете било вълнено, като се носело от тях така, че оставяло дясната ръка свободна за употреба на меч.

Новата мода се зародила на североизток в Месопотамия и била възприета в Акад по времето на цар Саргон (неговата династия управлявала от 2334 г. пр. Хр. до 2193 г. пр. Хр.).

Стилът на обличане в Месопотамия по времето на вавилонците (2105 г. пр. Хр. – 1240 г. пр. Хр.) и асирийците (1200 г. пр. Хр. – 540 г. пр. Хр.) се усъвършенствал в сравнение с този при шумерите и акадците. Примери за това могат да