Ninja: Tiahnata Istoria - Нинджа: Тяхната История

Publisher

Ninja: Tiahnata Istoria - Нинджа: Тяхната История

Blago Kirov 

––––––––

First Edition

Copyright © by Благо Киров

*****

Нинджа: Тяхната История

*****

Предисловие

––––––––

В средновековна Япония имало няколко десетки семейства от провинциите Ига и Кога, специализирани в нинджуцу. Повечето от тях принадлежали към категорията гоши - нисша прислойка на самурайската класа със собствени наследствени имения. В Кога клановете гоши били 53. В Ига господствали три рода нинджа  – Хатори, Момоти и Фуджибаяши. Към втората половина на XV век Япония навлязла в период на нескончаеми войни. Вече имащите опит във воденето на малки войни гоши от Ига и Кога разполагали с великолепно тренирани отряди шиноби. Именно тогава те решили да превърнат изкуството си в бизнес, отдавайки под наем професионални шпиони и убийци. След като били разбити от Ода Нобунага, нинджите се пръснали из цялата страна и създали нови школи по нинджуцу. С идването на власт на шогуните от династията Токугава и установяването на траен мир върху японските острови, започнал бавния упадък на нинджуцу: за тях оставало все по-малко поле за дейност. Част от нинджите постъпвали на служба при шогуната като тайни агенти (мецуке), други формирали шпионски отряди в армията.

Те не били само хладнокръвни наемни убийци и шпиони, както се опитват да ги представят някои автори. Не случайно тяхното изкуството се е съхранило повече от 1300 години. Ключът в това изкуство е техният девиз: Търпението над всичко!.

Невидимите

... Идват като вятър, отиват си като светкавица.

Сун Дзъ, Изкуството на войната

Малцина от поклонниците на бойните изкуства днес не са чували и чели нещо за нинджа. И въпреки това, за хората-сенки (каге) трайно се е утвърдил един доста погрешен шаблон, сякаш многочислените автори, пишещи по тази тема са гледали един от друг: преминаващи свръхчовешка физическа и психическа подготовка, великолепно овладели всички  бойни техники, нинджа с лекота преодолявали крепостни стени и ровове, с часове можели да остават под вода, ходели по стени и тавани, измъквали се от преследвачи и се сражавали с безумна смелост... Днес по целия свят се издават стотици книги за изкуството нинджуцу, които си приличат като две капки вода по скицирания по-горе стереотип. Повечето от авторите им са или хора не владеещи японски език, или/и никога не чели в оригинал исторически хроники или трактати по нинджуцу. Най-голямата  заблуда, разпространявана от тях би могла да се формулира така: нинджите са били някакви секретни кланове, тайно общество, възприели като основа за своята идеология следването на езотеричната духовна практика шугендо (път за добиване на свръхестествено могъщество), чиято цел била да се достигне хармония на човек и Вселена. Тъй като привържениците на шугендо не се ползвали с благосклонността на властите и непрестанно били подлагани на преследвания от тях, на клановете нинджи им се наложило да разработят едно тайно изкуство за шпионаж и ръкопашен бой, наречено по-късно нинджуцу. От тази гледна точка, нинджите не са шпионска организация, а общество от търсачи на просветление и постигане на хармония с околния свят.

Тази иначе красива версия, обаче, не издържа на проверката, направена при изучаване на исторически съчинения и класически произведения на литературата от съответния средновековен период, също така се отрича и от видни съвременни японски историци като Ямагути Масаюке, Окусе Хайшитиро и Нава Юмио. Четейки тези автори и писмени източници, можем да добием съвършена различна представа за нинджите и нинджуцу. За да не бъдем голословни, ще цитираме Букьо момокусьо (Названия на самурайските родове) от XVIII век: Шиноби-но моно изпълняват различни шпионски задачи. Ето защо, наричат ги канджа или тьоджа; тяхната служба се състои в тайно проникване в чужди провинции и узнаване на всичко ставащо във вражеския лагер; те се смесват с противника, търсят и намират неговите уязвими места; освен това, прониквайки във вражия стан, те извършват там палежи; и още – убиват враговете. В много случаи за тези цели се използват шиноби. Наричат ги още моно-кики, шиноби-мьоцуке и с други имена. Шиноби могат да бъдат хора от простолюдието, леконоги (ашигару, пехотинци), полицейски стражи (дошин), раппа, саппа и други. Недалече от столицата Киото, в провинциите Ига и Кога, имало мнозина дзи-дзамураи и след годините Онин (1467-1477) те създали свои обединения (то), като ден и нощ започнали да водят военни действия, занимавали се също с кражби и грабежи. Мнозина от тях станали  майстори в канте-но джуцу (изкуство на шпионажа), след което даймио от всички кланове започнали да наемат тези дзи-дзамураи на служба. Нарекли ги Ига-моно и Кога-моно (хора от Ига и хора от Кога). (Кодзи руйен, Токио, 1969, т. 34, стр. 346)

Подобни цитати се срещат доста често и в други японски изследвания на нинджуцу и те точно описват кои са били нинджите (наричани в тези източници шиноби-но моно), както и ясно посочват ролята на прословутите тайни кланове (едно абсолютно безмислено понятие, тъй като клан не може да бъде таен, защото е синоним на род).

Очевидно е, че шиноби-но моно са били използвани от местните враждуващи феодали (даймио) най-вече като шпиони, без тази им функция да е имала някакво отношение към каквото и да е религиозно или мистично учение. Вместо да говорят за нинджуцу, средновековните автори използват термина канте-но джуцу, обозначаващ именно изкуство на шпионажа, без каквито и да е примеси да духовни аспекти; канте и тьоджа са синоними на шпионин, проникнали от Китай.

В подкрепа на тази теза говори и изброяването на социалните групи, от които се набират шиноби-но моно: простолюдие, нисши самураи (ашигару) и дошин (охранители в замъците, полицаи), както и сеппа и раппа (според средновековните източници, тези мъже били разбойници в полето и планината). Като прибавим към това, че в Момми-ке никки е използван термина шиноби-но самурай (Кодзи руйен, Токио, 1969, т. 34, стр. 355), очевидно е, че на служба като шиноби при някой даймио можел да постъпи практически всеки човек, владеещ специализирани умения, за да бъде шпионин.

В Букьо мьомокусьо много точно е описана ролята на прочутите обединения от Ига и Кога, като се казва, че сред тях имало мнозина майстори на тяхното собствено изкуство на шпионажа, тоест действително съществувала традиция в нинджуцу и предаване на знанията от поколение на поколение. Само че никъде не се твърди, че Ига-моно и Кога-моно са създали това изкуство. Подобни са сведенията и в други източници от онова време: Ходжо годайки, Ханхасю-рокку, Мацуо-гунки и др. Може да се направи извод, че някои съвременни автори силно са изопачили реалния образ на японските невидими, както и цялата концепция за нинджуцу, може би, с комерсиална цел.

Много трудно е днес да се даде точен отговор на въпроса кога е възникнало нинджуцу. Японските историци свързват неговото начало с влиянието на прочутия китайски трактат по военно изкуство Сун Дзъ, писан около V век пр. Хр. В Япония тези текстове се четат доста по-късно – вероятно през VII в. от н.е. В една от главите на произведението си, китайският стратег за първи път в световната практика дава системно описание на конкретните методи за шпионаж, без, разбира се, с това да се изчерпва приноса му за развитието на нинджуцу. В трета глава от трактата, озаглавена Нападение посредством стратегеми, се казва: Сто пъти да влезеш в сражение и сто пъти да победиш – това не е най-доброто; най-добре е да покориш чуждата армия, без да влизаш в бой с нея.

Но как да се постигне това? Със стратегическо нападение, или атака с помощта на стратегема (на японски бокей - хитрост, уловка, маневра, хитроумен план). Става въпрос за действие по предварително съставен стратегически план, в който е заложен капан за противника или някаква хитрост. Стратегемата е алгоритъм, тя предполага строга последователност в действията при провеждането на операция, и то така, че на всеки етап от нея врагът да е принуден да прави ходовете си под диктата на използващия стратегемата. Способността да предвидиш своите и на противника си ходове се нарича стратегемност. Такива програмирани матрици могат да се използват както в политиката, така и във военните действия. Умението да се изработват и прилагат стратегеми свидетелства за наличие на стратегическа цел и способността на човек да я постигне. В Древен Китай достигането на такова ниво се считало за най-висша степен на майсторство във всички сфери от обществения живот – от политиката и дипломацията до играта на китайски шах. В процеса на практика била създадена и развита цяла система от 36 класически стратегеми с универсално приложение. Ставайки известни в Япония, стратегемите веднага привлекли вниманието на нинджите, съвсем естествено, доколкото в тяхната тайна дейност, да останеш невидим, било най-важното условие за оцеляване и успех. Хитроумните стратегически планове, основаващи се върху психологическа манипулация на противника, представлявало истиниско съкровище за нощните призраци.

Ето един класически пример от действията на Исе Сабуро Йошимори, началник на шпионите в армията на Минамото Йошицуне по време на войната между Минамото и Тайра в края на  XII век, илюстрщ използването сложен план, комбинация от няколко стратегеми. Когато Минамото Йошицуне акустирал на остров Сикоку начело на малък отряд от самураи, станало ясно, че там го очаква силна вражеска армия, водена от Ава-но Нориеши. Тогава Исе Сабуро Йошимори, заедно с още 16 самураи без оръжие, тръгнал към тях и влязъл в преговори с Нориеши. Той му казал, че в битката, състояла се предишния ден са загинали мнозина родственици на Нориеши, а баща му доброволно се е предал в плен. По думите на Йошимори Цялата минала нощ той (бащата на Нориеши), прекара във велика печал, говорейки ми: Уви, моят син Нориеши, не предполагайки даже, че аз останаха жив, утре ще се сражава и ще падне мъртъв. Колко е жалко това! И аз съжалих твоя баща толкова много, че сега идвам при теб да ти донеса тази вест. Решавай сам как ще постъпиш: да приемеш боя и да загинеш, или доброволно да се предадеш и отново да видиш баща си... От теб самият зависи твоята участ. (Повест за Дома Тайра, 1982, с. 517). Очевидно агентите на Йошимори били разпространили навсякъде слуховете за пленения баща на Нориеши и той, хващайки се на тази уловка, се предал. Така неговата 3000 армия капитулирала без бой пред отряд от 500 души на Минамото. Но случаят не приключил с това. В самия разгар на битката при Данноуре, Ава-но Сигейоши, бащата на Нориеши, подкупен с обещанието за живота на сина си, преминал на страната на Минамото, в резултат на което Тайра претърпели съкрушителен разгром. В този случай Исе Сабуро използвал комбинация от стратегемите Убий с чужд нож (чийто смисъл е да се представи нещо измислено за реално), За да обезвредиш разбойническа банда, най-напред хвани главатаря й, Посей раздор и още няколко други.

В своите разсъждения Сун Дзъ изхождал изключително от рационални съображения, отричайки всякакви магии и гадания в областта на военното дело – един характерен подход за китайските мислители, следващи традициите на Конфуций. Работата е там, че когато неговият трактат се появил в Япония (т.е. в края на  VII от н.е.) в Китай нагласата да се използват гадания и магии била коренно противоположна. Затова почти едновременно със Сун Дзъ в Страната на Изгряващото Слънце навлезли и китайски трактати за постигане на невидимост посредством магии. Така например, в японската хроника Нихонги за 602 г. се съобщава: През зимата, в десетата Луна, тук пристигна монаха Куан Рю от Пакче и донесе в Двора книги за съставяне на календари, трактати по астрономия и география, а също и такива за изкуството да се криеш зад щит. Избрани бяха четирима ученика и им се заповяда да се учат при Куан Рю. Всички те се учиха, докато не усвоиха знанията. Под тон-ко (изкуство да се криеш зад щит), в този ръкопис се разбира умението да станеш невидим с помощта на особени магически заклинания. Формулите на тон-ко заели важно място в японското буджуцу. Те влезли в програмата на двете най-големи школи, съперничещи си за правото да се наричат най-древни кодифицирани школи на японското бойно изкуство – Нен-рю и Катори Шинто-рю. Съхранен е трактатът Хатимон тон-ко (Невидимото бягство през осем врати с помощта на тон-ко), принадлежащ на четката на безименен нинджа от Ига. За тон-ко се споменава и в известната енциклопедия по нинджуцу от XVII век Бансен шукай (Десет хиляди реки се вливат в море). Включването на тон-ко в подготовката на нинджите не било случайно: за разлика от доктрината на Сун Дзъ за използване на шпиони, японското нинджуцу изпитвало силно влияние от различни религиозни и мистични учения, като на първо място тук може да се постави синкретичната концепция и практика шугендо. Мнозина автори са писали за ролята на планинските отшелници (ямабуши), последователи на шугендо, в историята на нинджуцу, но малцина са компетентните специалисти в тази област.  В много от популярните издания се разказва за гоненията срещу ямабуши, предизвикани от факта, че тези отшелници са били самозвани монаси, проповядващи съвсем различна от официалната версия на будизма. Изказва се предположение, че точно тези преследвания са дали тласък за развитието на методи на партизанска война в техните среди – умения да се маскират и техники на ръкопашен бой, върху чиято основа по-късно израстнало нинджицу. Само че, при по-внимателен прочит на историята на шугендо, в тази версия могат да се открият много слаби места. Най-вече, гоненията срещу ямабуши продължават за съвсем кратък от историческа гледна точка период – всичко на всичко около двадесет години, след което са прекратени. Почти веднага след свалянето от