Изкуството да бъдеш пастир

Ако не е отбелязано друго, всички Библейски цитати са взети от официалното издание

на Светия Синод при Българската православна църква, 1993 г.

Откъси от A Shepherd Looks at Psalm 23, by W. Phillip Keller. Copyright © 1970, 2007 by W. Phillip Keller.

Използвани с разрешение от Zondervan. WWW.ZONDERVAN.COM

Copyright © 2010 Dag Heward-Mills

Първо издание от Lux Verbi.BM (Pty) Ltd. 2010

Издадено от Парчмънт Хаус 2011

Четвърто издание 2014

Научете повече за Даг Хюуърд-Милс

Healing Jesus Crusade

Адрес: evangelist@daghewardmills.org

Уебсайт: www.daghewardmills.org

Facebook: Dag Heward-Mills

Twitter: @EvangelistDag

ISBN: 978-1-64135-029-7

Всички права са запазени съгласно международното авторско право. Тези права трябва да бъдат опазвани от издателя по отношение на използването и възпроизвеждането на която и да е част от книгата, с изключение на кратки цитати, използвани за критически рецензии и статии.

Съдържание

Първа глава: Какво кара овцете да се успокоят

Втора глава: Защо овцете се нуждаят от вода

Трета глава: Какво означава овцете да легнат по гръб

Четвърта глава: Защо овцете се нуждаят от напътствие

Пета глава: Защо овцете се нуждаят от зелени пасища

Шеста глава: Защо овцете трябва да минават през долини

Седма глава: Какво означава овцете да са недоволни

Осма глава: Защо овцете се нуждаят от жезъл

Девета глава: Защо овцете се нуждаят от тояга

Десета глава: Какво означава овцете да живеят в присъствието на врагове

Единадесета глава: Защо овцете се нуждаят от миропомазване

Дванадесета глава: Защо овцете се нуждаят от това, чашата на пастира да бъде препълнена

Тринадесета глава: Защо овцете имат нужда да населяват дома на пастира

Четиринадесета глава: Какво означава овцете да са без пастир

Петнадесета глава: Болести на пастирите, които са болести на овцете

Глава шестнадесета: Защо овцете се разболяват

Раздел 2: ПАСТИРЪТ

Седемнадесета глава: Трите цели на пастира

Осемнадесета глава: Как да разпознаваме пастирите, които не влизат през вратата

Деветнадесета глава: Задачите на пастира: да бъде нежен и мил

Двадесета глава: Задачите на пастира: да води и напътства

Двадесет и първа глава: Задачите на пастира: да бди над овцете

Двадесет и втора глава: Йехова – бдителният пастир

Двадесет и трета глава: Задачите на пастира: да храни овцете си

Двадесет и четвърта глава: Задачите на пастира: да възстановява и да лекува

Двадесет и пета глава: Пасторите-вампири

Двадесет и шеста глава: Пастирските умения на Йехова

Двадесет и седма глава: Тридесет и пет ключа към това, да станеш добър пастир

Дванадесет и осма глава: Как да установите различни видове връзки с овцете си

Дванадесет и девета глава: Дванадесет характеристики на пастира-наемник

Тридесета глава: Девет вида пастори-наемници

Тридесет и първа глава: Разочароващите пастири

Тридесет и втора глава: Двадесет и два етапа в развитието на един пастир

Тридесет и трета глава: Как един духовен син се превръща в пастир

Тридесет и четвърта глава: Ключови умения за развитието на пастира

Тридесет и пета глава: Как един млад човек може да стане пастир

Трети раздел: СЪРЦЕТО НА ПАСТИРА

Тридесет и шеста глава: Сърцето като център на службата ви

Тридесет и седма глава: Как можете да разберете духовното сърце, като го сравните с човешкото сърце

Тридесет и девета глава: Развийте бликащи сърца

Четиридесета глава: Избягвайте неотстъпчивото сърце

Четиридесет и първа глава: Развийте здраво сърце

Четиридесет и втора глава: Излекувайте болното си сърце

Четиридесет и трета глава: Развийте насърчаващо сърце

Четиридесет и четвърта глава: Внимавайте да не развиете отрицателно сърце

Четиридесет и пета глава: Развийте деликатно сърце

Четиридесет и шеста глава: Борете се с упоритите сърца

Четиридесет и седма глава: Развийте оптимистично сърце

Четвърти раздел: РЕАЛНОСТИТЕ В СЛУЖБАТА

Четиридесет и осма глава: Как да направите църквата си по-голяма

Четиридесет и девета глава: Пастирът е светлина

Петдесета глава: Защо някои хора са по-големи светлини

Петдесет и първа глава: Как можеш да станеш по-голяма светлина

Петдесет и втора глава: Духовните връзки на службата

Петдесет и трета глава: Пречките в службата

Петдесет и четвърта глава: Преодоляване на изоставането в лоши дни

Петдесет и пета глава: Петнадесет злини, които се появяват, когато има забавяне

Петдесет и шеста глава: Осем причини за забавянето

Петдесет и седма глава: Как изглежда службата, когато Бог не ти помага

Петдесет и осма глава: Какво става, когато Бог те въздигне

Първа глава

Какво кара овцете да се успокоят

„Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на ГОСПОДА, нашия Творец; защото Той е Бог наш, И НИЕ СМЕ НАРОД ОТ НЕГОВОТО ПАСТВО И ОВЦИ ПОД НЕГОВИ РЪЦЕ..."

Псалм 94:6-7

В Божието слово народът се нарича стадо. Исус ни описва като „овце без пастир. За да водиш успешно овцете, трябва да разбираш живота и поведението им. Трябва да гледаш на себе си като на овца спрямо Бог и спрямо твоя пастор. Необходимо е също така да се отнасяш към членовете на твоята църква като към овце, за да ги разбереш по-добре. В Псалм 23 виждаме как Давид описва живота на овцата от собствения си опит като овчар. Това живо описание на „овчия живот излиза от устата на опитен израелски овчар, който си представя себе си като овца на Бог.

„Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:

Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,

подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.

Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.

Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.

Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни."

Псалм 22:1-6

С вълнение установих подобни паралели в живота на овцата, които ми разкри един съвременен овчар – У. Филип Келър, работил в продължение на осем години като собственик и стопанин на овце в едно ранчо в Британска Колумбия. Той имаше практическия опит като пастир в модерния свят и неговият опит е удивително потвърждение на откровенията в Псалм 22.

„Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:

ТОЙ МЕ НАСТАНЯВА на злачни пасбища и ме води на тихи води„

Псалм 22:1-2

Овцете се успокояват само при определени обстоятелства. Трябва да можеш да накараш овцете в твоята църква да полегнат и да останат с теб. Трябва да осигуриш стабилност на уплашеното стадо и да гледаш на хората около себе си като на твое семейство. От опита си като пастир Филип Келър посочва няколко начина да накараш стадото да полегне. Всеки от четирите препоръки, които той дава, разкрива защо някои хора не могат да се задържат в църквата. Напрежението между членовете на църквата, страхът, атаките на демоните и недостатъчното въздействие на проповедите са причини за това, овцете да не се успокояват в църквите. Филип Келър казва:

1. Овцете се успокояват, когато не се страхуват: от плахост те отказват да легнат, освен ако не са свободни от страха си. Овцете са толкова страхливи и толкова лесно се паникьосват, че дори внезапно изскочило от храстите заблудено зайче може да изкара акъла на цяло стадо. Когато една овца се уплаши и побегне от страх, веднага още петнадесет ще изгубят ума си и ще хукнат след тях, без дори да знаят какво ги е уплашило.

2. Овцете се успокояват, когато няма напрежение помежду им: Тъй като са стадни животни, овцете не се успокояват, ако имат неразбирателства със събратята си.

3. Овцете се успокояват, когато не ги тормозят мухи или паразити: ако мухи или паразити са нападнали овцете, те стават неспокойни. Утихват, едва когато се освободят от нашествениците,.

4. Овцете се успокояват, когато не са гладни: овцете не се успокояват, ако им се налага да си търсят храна. Те не трябва да са гладни. За да са спокойни, у тях трябва да няма страх, напрежение, нашествия или глад.¹

Втора глава

Защо овцете се нуждаят от вода

„Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:

Той ме настанява на злачни пасбища И МЕ ВОДИ НА ТИХИ ВОДИ„

Псалм 22:1-2

Нашият съвременен овчар Филип Келър описва опита си с овцете и казва, че овцете се нуждаят от много вода, за да живеят нормално. Той отбелязва, че когато овцете не получават водата на Духа, от която се нуждаят, те започват да я търсят на грешните места. Това ни учи, че всеки пастир трябва да осигурява водата на Светия Дух на овцете си. Пасторите трябва да са духовни и да черпят мощно от благословията на Светия Дух. Липсата на благославящо въздействие на проповедите е причината за това, членовете на църквата да търсят решения от окултни източници и магьоснически сили.

Филип Келър казва:

Също както физическото тяло има нужда от вода, така според Писанието е ясно, че човешката душа има нужда от водата на Духа на вечния Господ. Когато овцете са жадни, те стават неспокойни и започват да си търсят вода. Ако някой не ги заведе при хубавата вода, те често пъти пият от замърсени източници, откъдето хващат вътрешни паразити като кръгли и плоски червеи и всякакви микроби.

Това ми напомня за едно стадо овце, които наблюдавах един ден – водеха ги към прекрасно планинско поточе. Водата беше от топящи се снегове и течеше кристално чиста и бистра между чудни дървета. По пътя обаче няколко инатливи овце и техните агнета се спряха, за да пият от една малка, мръсна и кална локва до пътечката. Водата беше мътна и замърсена не само с калта от стъпките на минаващите овце, но и с изпражненията и урината на стадата, минали оттам преди това. Тези упорити овце обаче бяха сигурни, че това е най-хубавата вода, до която могат да се докопат.

Водата беше мръсна и неподходяща за пиене. Още повече, че тя очевидно беше замърсена с кръгли и плоски червеи, от които те щяха да хванат вътрешни паразити и разрушителни болести.

Има три основни източника на вода за овцете: изворите и поточетата, росата по тревата и дълбоките кладенци. Тялото на животно като овцата се състои от средно около 70 процента вода. Водата е необходима на тялото, за да може то да поддържа нормалния си метаболизъм; тя съставлява всяка клетка и допринася за нейния растеж и нормалното й функциониране.

Затова от водата зависи жизнеността, силата и енергията на овцете.²

Трета глава

Какво означава овцете да легнат по гръб

„Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога…"

Псалм 41:12

Нашият съвременен пастир също така описва опита си с овцете и обяснява какво означава овцете да паднат по гръб. Интересно е как и защо овцете стават безпомощни и неспособни да се държат на краката си без подкрепа. Паралелът между истинските овце и истинските хора е меко казано поразителен.

Филип Келър споделя опита си като пастир, работещ с истински овце. Той казва така:

Старите английски овчари използват понятието „паднала" за овца, която се е обърнала по гръб и не може да стане сама. Сломената овца е жалка гледка. Тя лежи по гръб, краката й са вирнати във въздуха и безуспешно се мята като луда в опитите си да се изправи. Понякога блее за помощ, но в повечето случаи лежи на земята, мятайки се уплашена и смутена.

Ако собственикът не пристигне сравнително бързо, овцата ще умре. Това е поредната причина да е толкова важно за грижовния овчар да наглежда стадото си всеки ден, да преброява овцете и да проверява дали всяка от тях може да се изправи на краката си. Ако една или две овце липсват, често пъти първата мисъл, която му хрумва, е: „Една от овцете ми се е гътнала някъде. Трябва да я потърся и да й помогна отново да се изправи на краката си."

Не само овчарят дебне за сломени овце, но и хищниците. Мишеловите, лешоядите, кучетата, койотите и пумите знаят, че падналата по гръб овца е лесна плячка и смъртта й не е далеч.

Това, че падналата по гръб овца е безпомощна, близо до смъртта и уязвима на нападение, прави проблема с падналите по гръб овце сериозен за стопанина. Изглежда, че нищо не провокира постоянната му грижа и внимание към стадото така, както фактът, че дори най-големите, най-охранените, най-силните и понякога и най-здравите овце могат да паднат по гръб и да станат жертва. В действителност често пъти именно охранените овце най-лесно падат по гръб.

Ето как става това: Една тежка, дебела или рунтава овца полягва удобно в някое уютно леговище в земята. Изтъркулва се на една страна леко, за да се протегне или да си почине. Изведнъж центърът на тежестта й се премества така, че тя се преобръща по гръб и краката й вече не могат да достигнат земята. Тя може да се паникьоса и да започне да размахва безразборно краката си във въздуха. Често пъти това влошава положението й. Тя се претъркулва още повече. Сега вече не й е възможно да се изправи на крака.

Докато овцата лежи там и се бори за живота си, в търбуха й започват да се образуват газове. Когато тези газове се разширят, те забавят и отрязват кръвоснабдяването на крайниците, особено на краката. Ако времето е много горещо и слънчево, овцата може да умре за няколко часа. Ако е хладно и дъждовно, тя може да оцелее в това положение до няколко дни.

Овчарят може с часове да търси една-единствена липсваща овца. Често той успява да я види от разстояние как лежи безпомощна по гръб. Затичва се към нея колкото може по-бързо, защото всяка минута е решаваща. Пастирът изпитва смесени чувства на радост и страх – страх, че може да е закъснял; радост, че изобщо я е намерил.

Щом достигне падналата овца, първата реакция на пастира е да я вдигне. Той нежно я претъркулва на една страна. Това освобождава напрежението от газовете в търбуха. Ако овцата е лежала дълго, овчарят трябва да я вдигне на краката й. След това пастирът обкрачва овцата, придържа я на краката й и разтрива крайниците, за да възстанови кръвоснабдяването им. Това често пъти отнема време. Когато овцата започне да ходи отново, тя се спъва, куца и се срива повторно.

Малко по малко овцата възстановява равновесието си. Постепенно се присъединява към останалите, освободена от страховете и притесненията си и получила шанс да поживее още малко. Овцете падат по гръб по различни причини.

1. Овцете, избрали удобни, меки и обли кухини в земята, за да си полегнат, често пъти се обръщат по гръб. В такава ситуация е много лесно да се търкулнат.

В християнския живот съществува сериозна опасност винаги да се търси меко местенце, уютно ъгълче, удобна позиция, в която няма трудности, няма нужда от издръжливост и няма необходимост от самодисциплина.

2. Ако има твърде много вълна, овцата по-лесно се преобръща. Често пъти, когато руното на овцата стане много дълго и сплъстено от кал, изпражнения, брънзели и други боклуци, овцата по-лесно се преобръща, просто защото вълната й буквално тежи на една страна.

„Вълната" в Писанието описва стария егоистичен живот на християнина. Той представлява външното изражение на едно вътрешно състояние – преследването на собствените ни желания, надежди и стремежи. Това е част от живота ни, в която ние постоянно контактуваме със света около нас. Именно в този период развиваме тази привързаност към натрупването на вещи, притежания и светски представи, която ни тегли надолу и ни пречи да се изправим.

От съществено значение е фактът, че никой свещеник с висок ранг няма право да носи вълна на влизане в Светая Светих. Тя говори за егоизъм, гордост и лични предпочитания, а Бог не понася такива неща.

Когато една овца се преобърне, защото вълната й е твърде дълга и тежка, пастирът веднага се впуска в действие да оправи нещата. Той остригва руното и така предотвратява опасността, овцата да умре. Този процес не е приятен. Овцете не обичат да ги стрижат. За овчаря също е трудна работа, но трябва да се свърши.

3. Ако овцата е твърде дебела, тя по-лесно ще се преобърне. Добре известно е, че прекомерно дебелите овце не са нито особено здрави, нито особено продуктивни. И именно най-дебелите най-често се преобръщат по гръб. Теглото им просто много им пречи да са пъргави и бързи. Щом пастирът заподозре, че овцете му често се преобръщат по гръб, защото са твърде дебели, той веднага предприема редица от мерки, за да поправи нещата. Ограничава храната на стадото: дава им по-малко зърно и наблюдава