Готически Коледен Ангел (Българско издание)

Готически Коледен Ангел

(Децата на Новелата)

.

от

Анна Ерешкигал

.

Българско издание

Авторски права 2014, 2018

Всички права запазени

Резюме

Победител на eFestival за Най-добрите Книги на eBook Наградите – Най-Добра Новела за 2014 година

.

Духовете на Старите Страдания никога няма да бъдат забравени...

.

Изоставена от своя приятел на Бъдни вечер, Касандра Баръч бе решила да приключи своето страдание като засили колата си към едно старо буково дърво. В този момент един голям ангел с черни крила й прошепна: това не е смразяваща паранормална романтика, дете. Тя разбра, че смъртта няма да реши нейният проблем. Може ли Жеремиел да й помогне да изцели мъките си и да намери нужното спокойствие?

.

Този модерен преразказ на мита за ангелите-пазители умело преплита Коледна Песен с Животът е Прекрасен, за да даде надежда на всички хора, които се опитват да забравят проблемите от миналото си.

.

"Много малко книги ме карат да плача, но тази го направи по доста интересен начин. Посланието е предадено с хумор и грация. Невероятно!" —Читателски отзив

.

"Тя ме накара да приема всичко това лично и да се разплача. Изключително благодарен съм за финала на тази книга." — Читателски отзив

.

"Книга, която ме докосна по начин, по който нито една друга книга не го е правила до този момент!" — Читателски отзив

.

"Анна отново превръща думите в злато. Готическият привкус придаден на тази модерна Коледна История е невероятен..." — Читателски отзив

.

"Ако можех, щях да дам на тази книга безброй отлични отзиви! Побиха ме тръпки от историята." — Читателски отзив

Посвещение

Посвещавам тази книга на всички, които някога са имали лош ден. Всичко ще се оправи. Наистина. Ще се оправи. Окуражавам Ви да продължавате напред.

Съдържание

Резюме

Посвещение

Съдържание

Исая 9:2

Глава Първа

Глава Втора

Глава Трета

Глава Четвърта

Глава Пета

Глава Шеста

Глава Седма

Глава Осем

Глава Девет

Глава Десет

Глава Единадесет

Глава Дванадесет

Глава Тринадесета

Истинският Архангел Жеремиел

Присъединете се към моята читателска група

За момент от Вашето време, ако обичате...

Преглед: Герои на миналото (Епизод 1x01)

Преглед: Часовникът: Новела

За автора

За преводач

Други книги на Анна

Авторско право

Исая 9:2

Людете, които ходеха в тъмнина,

видяха голяма светлина;

На ония, които седяха в земя на мрачна сянка

Изгря им светлина.

Глава Първа

Мамо, имам клиент и съм заета! Трябва да тръгвам.

Кейси Баръч запуши едното си ухо, за да може да чува оплакванията на майка си, идващи от лошата мобилна връзка на нейния телефон.

"Бъдни вечер е – промърмори майка й през малкия говорител на телефона. – Трябва да си със семейството си, а не с някакво момче, което те третира като боклук."

Кейси дръпна телефона от ухото си и го погледна с отвращение. Беше следобед, а майка й звучеше така, сякаш е прекалила с Джак Даниелса. Опашката от чакащи за кафе хора наброяваше девет души. Всеки един от тях я гледаше сърдито заради това, че тя си бъбреше по телефона вместо да приема техните поръчки.

Мамо! Мамо! Слушай! – казваше тя, докато същевременно махаше нервно на Езра, нейният колега в магазина за кафе. – Наистина ще загубя работата си, ако ми се обадиш още веднъж, докато съм на смяна.

"Избираш това момче пред собствената си майка? – проплака майката на Кейси. – След всичко, което направих за теб след като баща ти ни напусна?"

Майката продължаваше да дрънка eдно и също отново и отново. Днес, обаче, гласът й беше доста превъзбуден, защото бе получила обаждане от бащата на Кейси.

Кейси постави ръка върху микрофона на телефона си и се опита да направи визуален контакт със следващия клиент. Този клиент бе висок и слаб, облечен в намачкан сив костюм на райета и с червена папийонка. Човекът не я погледна, но за сметка на това следеше часовника си и движеше пръстите си в неговия ритъм, сякаш отброяваше секундите.

Господине, след секунда ще Ви обслужа.

Чакам на тази опашка вече 11 минути – каза той, без дори да я погледне, – и през всичките тези 11 минути Вие говорехте по телефона.

Наистина съжалявам, господине – Кейси притисна телефона към ухото си така, че мъжът да не чуе истериите на майка й. – Става въпрос за семеен проблем.

Някой има нужда от медицинска помощ ли? – попита мъжът и я погледна право в лицето.

Не... не, господине – отговори Кейси и срамежливо погледна към пода и към своите боти марка Док Мартинс, – просто... баща ми...

Какво толкова направихте, че да разочаровате така майка си? – каза той, като посочи към телефона, от който се чуваше как майката на Кейси продължава да се оплаква и да кара Кейси да се чувства виновна.

Кейси отново погледна колегата си Езра умолително, молейки го за помощ. Езра бе доста висок, около 193 сантиметра, и същевременно толкова слаб, че дори една спагета изглеждаше по-дебела. Езра беше толкова зает, че работеше и с двете си ръце едновременно. С едната ръка правеше соево лате, а с другата приготвяше мляко за съвсем друг клиент. Езра отговори на Кейси с усмивка, показваща съчувствие, но просто нямаше как да й помогне в този момент.

Телефонът й изпращя силно, когато се опита да го задръжи над колана си. Постави го близо до едрата си талия, която се подчертаваше добре от прилепналите й дънки. "След всичко което направих за теб, ти ми се отплащаш по този начин? – плачеше майката. – Един ден ще си дойдеш вкъщи и ще ме намериш урмяла от мъка и страдание!"

Кейси се намръщи, мислейки дали просто да хвърли телефона в блендера или да разсмее майка си, така че да забрави за уискито поне за малко. Ревът на майката на Кейси беше толкова силен, че всички девет души на опашката се засрамиха, че стават свидетели на тази семейна драма. Мъжът, който беше последен на опашката, просто се отказа да чака и напусна магазина.

Мисля, че искам да говоря с управителя Ви – каза мъжът с папийонката, докато гледаше към часовника си. – Вече минаха дванайсет минути и тридесет секунди.

Кейси отново бутна телефона на ухото си.

Мамо! – извика тя. – Не мога да говоря за това в момента! Ще се видим утре след обяд. – каза тя и затвори телефона, като го остави на безшумен режим. Докато го поставяше на безшумен режим, набързо погледна за нови пропуснати съобщения. Нямаше такива. Маурисио все още не беше върнал обаждането.

Тя пъхна телефона в джоба си и се опита да постави весела гримаса на лицето си, доколкото това беше възможно точно в този момент. Нейните красиви сиви очи бяха добре подчертани от черна очна линия, която й придаваше доста модерен готически вид.

Точно преди почивните дни управителят й беше поставил условие да промени държанието си и видът си, ако иска да запази работата си. Той не искаше повече ботуши с десетсантиметрови платформи, дънки с черепи и облекло само в черно. Също така не искаше повече от две обици на ухо. Не харесваше и големите обици на носа й, както и татуировките. Нямаше проблем косата й да е тъмночерна, ако е вързана на опашка. Отдавна й бе забранил да боядисва косата си в странни цветове, като неоново синьо или лилаво. Последното нещо, което й бе препоръчал е да не облича тениски с готически надписи, като например на готическата рок банда Alien Sex Fiend. Лелеее! Всичко това за работа на минимална заплата?

Много съжалявам, господине. – отговори Кейси, като се опитваше да се прави на любезна. – Какво ще желаете?

"На Вашите услуги." – каза си тя наум.

Поисках да говоря с управителя – каза той и почука върху часовника си, – и няма да напусна, докато това не се случи. Вече чакам тринадесет минути и осем секунди.

Той не е тук в момента – отвърна Кейси. – Някои от колегите ни липсват заради Коледните празници.

По-скоро ни изостави за цяла седмица сами, а същевременно двама колеги напуснаха тази сутрин. Мръсници...

Когато аз бях на Вашата възраст – каза човекът с папийонката, докато размахваше пръст към лицето й, – всички магазини се придържаха към триминутното правило за обслужване и никой не чакаше повече от три минути, за да бъде обслужен. Три минути! Не тринадесет! Също така, не ни беше позволено да говорим по телефона, както правите Вие!

Кейси едвам се въздържаше да го попита дали